Минало свършено?
/ брой: 129
Някои сигурно помнят сериозния и малко помпозен лозунг, който някога, във вече отколешни години, бяхме превърнали в полушега - "Помни 9 юни, пази 9 септември".
Шега ли?
Девети септември тези, които трябваше да го опазят, не го опазиха. Нито делото му, нито придобивките, нито социалния строй. Нито дори надеждите ни за социална държава, които имахме и в които вярвахме.
А за "по-назад", за 9 юни 1923 г., и да не говорим. Всъщност трябва да говорим, защото тогава в България е извършен държавен преврат, насилствено е сменена законно избрана власт. Сменена е с фашистки режим, с този, дето никога не го е имало в България... Александър Стамболийски след броени дни е убит, преди това жестоко измъчван, намушкан около 60 пъти с нож, твърди се - отсечена е дясната му ръка, а пръстите му са рязани един по един. На стената на собствения му чифлик в Славовица остава кървав надпис - юни 1923 г.
Но в деня на преврата - 9 юни, БКП излиза с прокламация за неутралитет и декларира, че няма да вземе участие в борбата между "градската и селската буржоазия". И с мълчаливото съгласие на нашите предшественици властта поема проф. Александър Цанков, когото и комунистите, а и цяла България много скоро припознават като "кръволока".
Много поука има в тези тъжни наши си събития, стига някой да пожелае честно да ги разчете. Защото и тогава, на 9 юни, малко хора са вярвали, че България става фашистка. Та си мисля - какви са основанията на някои наши сънародници днес да се усмихват или дори подсмихват при предупрежденията - и от европейски леви хора, и от наши анализатори, за надигащия глава неонацизъм. Не можело било да бъде? Така ли? А какво се случи онзи ден в софийския трамвай? Не са ли фашисти - дали го осъзнават или не, е съвсем друга тема, закачулатените побойници, които счупиха главите на свои връстници, само защото са леви и настояват за равни права за всички в страната ни - и за българи, и за чужденци? Не е ли безумие да наричаме в български всекидневници побойниците и пребитите "десни и леви гамени"? Защо неглижираме безобразията? Защо прехвърляме проблемите от болната на здравата глава? Много искам да попитам колегите техните определения не са ли несправедливи, насъскващи към омраза, расистки, а значи и неонацистки? Няма да ги питам, разбира се, знам, че не всеки и навсякъде пише каквото и както го мисли, ясно е и защо е така. Но това знание, нали се сещате, всъщност е тъга.
А какво се случи с нашата памет българска? Ще позволим ли и нея да изтрият?
Затова не усмивка предизвиква този стар забравен слоган - "Помни 9 юни, пази 9 септември". И той предизвиква тъга. Поне у мен.
Апропо, в социалната мрежа фейсбук вчера Емил Костадинов, когото не познавам, категорично написа: "Скинарите, побойниците и крадците не са леви. Важното е да можеш гордо да заявиш: "Аз съм ляв!".
Така е, Емо. И аз съм лява, и категорично декларирам, че се гордея с това.
Дано всички дойдем на себе си навреме...