Министърът на природата

Населението на България бързо се топи, но колкото по-малко хора остават по тези земи, толкова по-голям натиск оказват върху околната среда. Някои увреждат природата, за да спечелят (или изперат) милиони с нови сечища, мини, хотели. Други просто ей така. В началото на годината локален бей платил 1000 лв. на безпросветен багерист, за да изравни едни пясъчни дюни, виновни за това, че му скриват гледката към морето. 

Ето това се казва любов към красотата: да извадиш един куп пари, за да се любуваш на чайки и вълни... Според експертите ще е нужен поне век, за да може дюните да се възстановят, и то не в същия вид. Но защо се учудваме? Какви по-различни екологични ценности да има народът предвид примера, който му дава политическият елит? 

Начинът, по който се харчат публичните средства е най-красноречив. Правителството се хвали, че е отделило (или усвоило) близо 2 млрд. лв. за „екология“ през 2017 г. Едва 84 хил. лв. от тази сума са отишли за екологична просвета и образование. Останалите са вложени в инфраструктурни проекти, най-вече за отпадъци. Може би нуждата от образование отпада, щом градим безупречна еко администрация с 40 млн. лв. годишно? 

Ще кажете – заличаването на дюните на къмпинг Смокиня е изолиран случай. Не е: от всички краища на страната валят сигнали за посегателства над природното наследство. Най-често те носят печата, или поне съзнателното безучастие на властта. 

Седемте Рилски езера деградират заради порой от туристи, изсипвани от лифт, чийто собственик е офшорна фирма, която работи на загуба и познайте какви данъци плаща. За построяването на прословутата ограда по границата с Турция по някаква причина не се ползваха старите просеки на кльонът, а се изсякоха нови широки белези в сърцето на Странджа. Телената ограда позволи да се реализират десетки хиляди кубика дървесина.

Веднъж започнало, изреждането на екологичните безчинства под носа на властта може да продължи дълго. Но Пирин безспорно е знаков случай. Тази малка планина с изключително биоразнообразие и сега дава поминък на десетки хиляди души, но на някой това не му стига. И малкото останала дива природа трябва да се превърне в пари. 

По стар български обичай, начело на т.нар. екоминистерство стои политическа фигура, а не защитник на природата. Но нихилизмът на сегашния министър изпъква дори на мрачния български фон. Когато Нено Димов беше назначен на поста, медиите в цял свят гръмнаха: климатичен скептик става екоминистър в европейска държава! Де да знаеха, че скоро след това, вместо да се бори за опазването на прочутия Пирин, „еко“ министърът усърдно ще търси вратичка, през която да влязат багерите. 

Когато преди дни ВАС спря опита за поглъщане на Пирин по бързата процедура, министърът официално заяви, че „ще се съобрази с решението на съда“. Ето това вече е новина – държавен служител да зачита влязло в сила съдебно решение. Но битката за Пирин не е приключила. По морето цели дюни събарят, та една планина ли ще се опре на нашите войводи?

Повече от този автор може да прочетете на сайта www.bodil.bg