Министерски мечтания

Вицепремиерът Меглена Кунева изпадна вчера в лирични отклонения какви мечти имала за съдебната реформа. Промените досега трябвало да са приключили, надявала се тя. Само с искане обаче не става, трябва си и работа.
И в новата ера на ГЕРБ съдебната система продължава да е непроменена и все така печално свързвана със съмнения за корупция, нагласени дела и политически поръчки. Проектите за реформи и изменения се променят ден след ден, а обществен и професионален дебат по темата отсъства.
Правосъдният министър и вицепремиерът са се заинатили и искат да променят Конституцията. Само така промените щели да бъдат необратими. А ако не струват пукната стотинка? Циментираме статуквото и удобството ли? Или пак предишните ще са виновни, че настоящите си уреждат безпроблемно бъдеще?
Все още чакаме да видим как ще проработят безбройните дублиращи се структури, които трябва да разобличават корумпирани управници. Къде е обаче добрият пример? Защото ГЕРБ още си къткат Цветан Цветанов, за когото две съдебни инстанции постановиха ефективен затвор заради отказ да спази съдебно решение за прилагане на СРС. Той дори внесе законопроект от името на ГЕРБ за съдебни реформи. За хулите му по съдии и магистрати сякаш всички забравиха. А заради негови спецакции България бе осъдена неколкократно в Страсбург. По идолите им ще ги познаете...
Вместо да разказват какво са искали да стане, управляващите да вземат да го направят. А Кунева да се стегне и да даде конкретни работещи предложения за реформи, а не да разтяга нищо незначещи локуми. И да разобличи поне един корумпиран политик, а не да философства пред камерите.