16 Септември 2019понеделник00:02 ч.

Валентина Богданова:

Министри превръщат личните си чувства в проблем на обществото

Жалко е, ако очакваме от МВР да направи оценка за матурите, казва депутатката от КБ

/ брой: 124

автор:Дума

visibility 2744

Интервю на Велиана Христова

Валентина Богданова е родена 1960 г. в с. Курило, Софийско. Магистър е по българска филология и психология. Била е педагог и помощник-директор в 170-о СОУ "В. Левски" в Нови Искър. Депутат от КБ в 40-о и 41-о народно събрание. Член е на БСП, председател на Общопартийната контролна комисия на БСП.

- Управляващите твърдят, че вие от опозицията организирахте протестите в СУ и БАН. Как ще коментирате?
- Би трябвало да го приема като комплимент за възможностите на БСП. Но се опасявам, че това е стъпка към неглижиране на проблемите. Когато навлечеш дрехи с партийна кройка, всъщност не отговаряш на важния въпрос защо тези протести ги има. Те са факт не защото някоя политическа сила има нещо общо с тях и стои зад тях или им се радва - напротив. Това е, защото поведението на управляващите, начинът, по който се оценяват образованието и науката като водещи сектори, необходими на България, не е този, който отговаря на потребностите на България днес и на хората, които се занимават с образование и наука. Проблемите са сериозни. Хората, които заявиха публично своите претенции, са хора, които не просто имат своето място в обществото, а които би трябвало да определят и поведението, и общественото мнение, и бъдещите потребности на България. Като че ли за пръв път от 20 години проблемът за развитието на българската наука и висше образование не е проблем само на финансиране. Той е проблем и за отношението на властта към хората на науката и образованието.
- Протестиращите заявиха, че са излезли на улицата не заради парите, а заради липсата на приоритет и на отношение към знанието.
- Това е протест срещу начина, по който под паравана на реформи се унижават, мачкат, обиждат български учени, български преподаватели. Всъщност протестът бе за начина, по който правителството гледа на една дейност, която то на думи уж определя като свой същностен приоритет - това са науката и образованието.
- Когато един министър нарича учените феодални старци, психясали, бъркащи си в носа, какво може да се направи?
- Не можеш да управляваш една система, която не уважаваш, дори ако не харесваш отделни моменти от нейното сегашно състояние.
- Те казаха ли, според вас, какво не харесват?  
- Те никого не харесват, те не заявяват конкретни претенции. А дават една оценка на хората, които в момента би трябало да бъдат и техен коректив, и техен съратник в решаването на важните проблеми на страната днес. Защото аз не мога да си представя, че България може да има бъдеще без сериозно развитие на образованието и без сериозно осигуряване на научното развитие. Тогава, когато хората, които са носители на тази възможност, биват наричани по такъв начин, за който споменахте, това е един изключително лош стил. Това означава, че срещу теб стоят хора, чийто интелект и отношение към тази общност е най-малкото комплексарско, а в по-сериозния смисъл - абсолютно неадекватно.
- Върви мълва, че Дянков много мразел БАН.
- Омразата и обичта на който и да е политически мъж не могат да бъдат проблем на обществото. Личните му щения също не би трябвало да бъдат част от обществените проблеми. Опасявам се, че българското правителство и неговите най-видни представители рискуват да превърнат своите собствени чувства в проблем на обществото. Защото те мотивират управленското им поведение.
- Все пак, каквото и да се говори, основният проблем пред образованието и науката у нас е ниското финансиране, което също е израз на отношение. Няма страна в Европа, която като антикризисна мярка да не увеличава или поне да не намалява средствата за наука и образование. У нас става обратното, а уж се говори за някакви приоритети.
- Няма как да се говори за приоритети. И Европейската комисия в своята стратегия "Европа 2020", и правителствата не просто говорят, а показват, че за тях науката и образованието са приоритет. Неслучайно големите имена в европейската политика днес твърдят, че каквото и да се случи с останалите сфери на обществена дейност, проблемът за развитието на науката и за това как се осигуряват тези дейности, е наистина определящ. Ако някой твърди, че една дейност е негов проритет, това означава, че парите, с които той осигурава развитието й, би трябвало да бъдат относително най-малко променени. Вижте какво представлява предложението на МС за актуализиран бюджет. Там са намалени драстично парите за здравеопазване, за социални дейности, за образование, за наука. А най-непипнати и относително запазени в прилични размери са парите на двете силови министерства, особено на МВР. Очевидно, че приоритетът на това правителство е друг. Не е този, който Европа счита за важен и твърди, че инвестициите в образованието и науката са най-сигурните инвестиции, гарантиращи бъдещето на общността.
- В момента гледате в ресорната парламентарна комисия промени в Закона за насърчаване на научните изследвания. Личи ли в тях някакво насърчаване?
- Няма как да личи нито в този закон, нито в Закона за развитие на академичния състав. Защото ако смяташ, че науката и образованието са твой приоритет, трябва да посочиш как си представяш тази система като цяло. Ние в момента не говорим нито за Закон за висшето образование, за да може на тази база да уредим частния проблем с академичното разитие, нито сме приели някаква сериозна стратегия за развитие на научните изследвания, за да можем да говорм как законът ще го осигури. Ние приемаме закони, които решават частни проблеми, каквото е академичното развитие. Правят се някакви промени за насърчаване на научните изследвания, които носят пожелателен характер и няма записани никакви конкретни мерки. Не виждам какъв ефект би могъл да бъде постигнат чрез един запис, който звучи по следния начин: "Стимулира се международното научно сътрудничество и създаването на общоевропейското изследователско пространство, както и участието в европейски и трансевропейски научни програми".
- Как се стимулира, когато в същото време учените са лишени от всякакви пари за изледвания и субсидията не покрива дори заплатите?
- Не се стимулира нищо, в това време не си им осигурил средства, наричаш ги по най-непристоен начин, който публичният език не позволява изобщо. Ти просто си пожелаваш нещо. Аз също бих се присъединила към тези пожелания, но нашата обща пожелателна лексика не носи никакъв практически смисъл и ефект. Така че този закон по никакъв начин няма да промени нищо в състоянието, в което е поставена българската наука. Публичният ефект би трябвало да е свързан с отношение, с осигуряване на финансиране, с общото разбиране, че науката има водещо значение за бъдещето на България, а образованието гарантира развитието на науката. Но този разговор не се води с цялата сериозност, който той изисква.
- Бойко Борисов лансира като антикризисна мярка, че правителството ще въведе платено обучение в държавните вузове. Игнатов добави, че то щяло да е за сметка на намаляването на броя на студентите, които държавата издържа. 
- Мисля, че най-опасното, което в момента може да роди този набор от антикризисни мерки - с твърде краткосрочен и дълбоко неперспективен ефект, е идеята, че кризата следва да бъде решена чрез бъркане в джобовете на българските граждани. Не може в една държава, която е в криза, твърди, че е бедна и няма ресурс, да очаква нейните граждани да са богати и те да поемат върху себе си ангажиментите, които тя има. Това е нередно и изключително несправедливо.
- Но току-що бе съобщено, че заплатата на българина била три пъти увеличена за 9 години. Бихте ли ми казали, къде е моето тройно увеличение, защото определено не е в моя джоб?
- Не знам кой с каква статистика и аргументи борави, научавам, че се бил увеличил броят на богатите българи. Но аз знам, че преобладаващата част от българите твърдят, че живеят по-зле и не са никак оптимисти за бъдещето си. Затова, много моля тази патетична риторика да я спрат, защото тя съдава допълнително напрежение.   
 - Направихте опити да се създаде комисия в парламента за изтичането на темите за матурата по български език и литратура. Отхвърли се от мнозинството автоматично. Идеята ви бе да предизвикате разговор в комисията за изпитите ли?
- Не е просто разговор за изпитите. То е разговор за начина, по който се организират държавните зрелостни изпити или изпитите след VII клас. Държавният зрелостен изпит би трябвало да гарантира справедливост. Ние твърдяхме, че въвеждането на матурите и начините за външно оценяване гарантират обективна оценка, дават възможност на всеки да покаже ниво, съизмерно с всички останали. Оказа се, обаче, че не е така. Когато се случи подобен скандал като с матурата по български, според мен смислените държавни структури, в това число Народното събрание, трябва да проявят жив интерес. Защото у тези деца ние държим да реабилитираме две понятия - уважение към държавните институции и респект пред закона. Това е част от разбирането за гражданско обучение в училище. С наше участие ние активно девалвираме тези понятия с този тип говорене, който чуваме. Няма нужда министърът да обяснява, че това се било случвало и преди, защото такъв скандал никога не се е появявал, поне откакто има матури. Няма нужда да обяснява, че МВР търси виновника. Ние искаме разговор за това как се подготвят държавните зрелостни изпити, какви са контролните системи на министерството и защо има проблем с тях, по какъв начин се формулират темите, това ли е доброто решение. Можем ли да гарантираме на всеки следващ випуск обективно оценяване, ще гарантираме ли качество на този изпит като вход във висшите училища. Това никак не е маловажен проблем, с който някой партийно или политически да се заиграва. Според мен министърът трябва да приеме този разговор, защото ако очакваме, че тази оценка ще я направи МВР, това е много жалко.
- При рязането на бюджета какво се случва с парите за националните образователни програми - за квалификация на учителите, материална база на училищата, автобуси и пр.? Парите за тези програми се гласуват от парламента.
- Чакам ръководството на парламентарната комисия да поиска този анализ от министъра на образованието. Понеже се осведомяваме от вестниците, дочух, че програмите за развитие на училищното образование са орязани до около 45 млн. лв. За миналата година предишното правителство бе осигурило в бюджет 2009 над 200 млн. лв., за тази година ги орязаха наполовина, сега ги намаляват до една четвърт. Тези средства се утвърждават от парламента отделно и аз смятам, че когато се актуализира бюджетът, тази справка в комисията трябва да ни бъде представена от МОМН. Опасявам се, че тотално намалените пари и за общините няма да дадат никаква възможност да бъдат решавани много важни въпроси на училищата. Ето, последната информация е, че 100 училищни автобуса не са изправни. Какво следва от това? С какъв ресурс общината ще превозва децата до средищните училища? С този актуализиран бюджет ние гарантираме ли минимума, необходим за осигуряването на децата на достъп до училището? И до детската градина? И как ще променяме Закона за народната просвета, та наесен и 5- и 6-годишните да влязат в предучилищна подготовка? Къде по-точно ще влязат?
- Какво бихте казали в тоя момент на просветния министър?     
- Има една мисъл на древния японски мислител Хагакаре Бушидо: "Смъртта е лека като перце, но честта е тежка като планина." Иска ми се да кажа на всички, които имат претенции да се занимават с политика и да носят отговорност за съдби на хора, че на раменете си трябва да понесат и планината на честта. Ако не можеш да я носиш, нямаш ресурс да правиш политика.

Манолова иска ревизия за отпадъците в София

автор:Дума

visibility 88

/ брой: 177

Анелия Клисарова е кандидатът на БСП във Варна

автор:Павлета Давидова

visibility 88

/ брой: 177

Корнелия Нинова: ГЕРБ ги е страх от нас

автор:Павлета Давидова

visibility 94

/ брой: 177

Българите са най-недоволни от работата си

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 177

Обмислят енергиен данък за авиокомпаниите

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 177

Пускат юбилейна монета за БАН

автор:Дума

visibility 61

/ брой: 177

Национализират "Дунарит"

автор:Дума

visibility 50

/ брой: 177

Джонсън не бил вярвал в Брекзит

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 177

Йеменски бунтовници атакуваха саудитски рафинерии с дронове

автор:Дума

visibility 57

/ брой: 177

В САЩ нарочиха Корбин за човек на Русия и Иран

автор:Дума

visibility 78

/ брой: 177

Киев подготвя спорни предложения за Донбас

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 177

Малко ученици и учители, много промени за първия звънец

автор:Деси Велева

visibility 87

/ брой: 177

Лов на вещици

visibility 93

/ брой: 177

Медийна солидарност

автор:Павлета Давидова

visibility 83

/ брой: 177

Вечер на мъдрост и духовност

автор:Трифон Митев

visibility 60

/ брой: 177

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ