Млади поети

Мария ЛИПИСКОВА е родена на 25 ноември 1972 г. в Тетевен. Завършва българска филология в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Публикува литературна критика и поезия. За оперативна литературна критика е печелила награди от конкурс на в. "Северняк" (1998) и от конкурс, посветен на 120 г. от рождението на Димо Кьорчев (2004); за поезия - награда от Националните студентски литературни четения - Шумен, 1992. Автор е на стихосбирката "По следите на Мадлен" (2007).

* * *
Думите са като
нощни лампи.
Дават различни
очертания на нещата.
И имат различна
светлина.



Откровение

небето изтънява
и птиците лягат в гробовете
като в гнезда.



Вещта 

   По Хайдегер

С едно затваряне във себе си
Вещта която е
Не можеш да достигнеш
В сърцевината са
Думите
Обикалящи като съзвездия
 
Ето тази чаша да кажем
В дъното й е нищото в подножието
В което преминаваш
От зелено в зелено

Така е създадено
Да побира в подножието си
Празнотата протягането на ръката
Въздухът който се измества
Или заменя
 
И тези думи
Кръжащи в безтегловност
Много бавно
Ръката ти

И тези думи
Създадени като съзвездие
Или като млечен път
 
И тази чаша
с нейното подножие

Присяга се

 Оставане
 

всичко остава същото
като очакване
във всички краища на
тялото което продължава

във всички ъгли на съзнанието
нещастно като наемател който събира
набързо вещите си
скупчва ги в единия ъгъл

в другия ляга върху пода
слага ръката си и издълбава таен тунел
тялото му се спуска на там в съня
твръдо
като сричката която
ще остане тук.

Носталгии

 
Носталгиите изтичат
през децата
съня
дрехите й по тесните балкони
улици
в оранжeво
като съборените кораби на Тезей.
Носталгиите й.

Неосветеността
на смъртта
 

Нямото дете вътре в нас.
Появило се в тялото ни
неразбираемо.
Растящо
като небе и като нова земя
за която
нищо не е написано.


Кеят

а една жена стои във сянката и спомените се   издигат
като пара над главата й прехвърчат летящи  риби
кълбета виолетови растат в ръцете й отпуснати
приливи и гласове са виолетови от зимата
в дълбоките й бръчките отминалите брегове и суша
на този кей

където светлините са потъващи.


Във всички сутрини на света

спомняш ли си как закусвахме поемахме храната две години
до твоята смърт утрините бяха всички утрини      на света
ръката ти беше лека и описваше букви и      животни във въздуха
животните се появяваха със своите сенки          тичаха хвърляха се едно срещо друго
и буквите във въздуха пазеха спомена от           твоето тяло сутрин

във всички утрини на света.