Много богато ще посрещнем Коледа...

- Наборе, гледал ли си филма "Имало едно време на Запад?
- Около десет пъти. Каква Клаудия Кардинале беше, а? И досега я сънувам.
- Ти остави Клаудия Кардинале, ами спомняш ли си музиката?
- Е, как, особено оная хармоника.
- Е, след няколко дни ще има концерт, ще дирижира самият автор на музиката. Ще има и други парчета - от "За няколко долара повече", "Добрият, лошият и злият" и други такива.
- И какво?
- Ами нищо. Мисля си, че както  ще ни раздадат по 50 лева и ако ни бяха вдигнали пенсиите сега, а не чак догодина, можехме с теб да си купим по един билет и да отидем.
Подслушан разговор между двама пенсионери в трамвая. Б.а. - цената на добрите билети за споменатия концерт са равни на линията на бедността у нас за 2007 г.

А протестите продължават вече половин година. За нов морал в политиката, срещу олигархията, срещу корупцията, срещу какво ли не. Протестират младите, образованите и красивите, протестират ранобудните, протестират професори и артисти, протестират кои ли не. Протести чисти, искрени, възвишени, безкористни. И как няма да са такива, когато ние други проблеми си нямаме, та нали медиите с огромно задоволство съобщиха, че българинът този декември щял да изхарчи за празниците цели 3.5 млрд. лв. - три милиарда и петстотин милиона, словом. Надвили сме си на всички харчове и масрафи, излиза, че ни остава само едничкият свободен дух да си извоюваме. И да рахатясаме веднъж и завинаги. И надали някой от тези, търкащи подметки по жълтите софийски павета, си спомня - изобщо

надали е чувал за такива неща като Цели на хилядолетието

за развитие или Европейска година за борба с бедността и социалното изключване. Въпреки че от първите са изминали цели 13 години, а от втората - три.  
Преди 13 години, през септември, 189 лидери на страни-членки на ООН приемат т.нар. Декларация на хилядолетието, с която се ангажират да положат глобални усилия за намаляване на бедността, за подобряване на здравеопазването, за насърчаване на мира, човешките права и устойчивата околна среда. Същата декларация набелязва и Целите на хилядолетието - конкретни, измерими, обвързани във времето, които задължават страните да положат допълнителни усилия за борба с неравностойно разпределените доходи, световния глад, неравенството между мъжете и жените, замърсяването на околната среда, липсата на образование, здравеопазване и чиста вода. И всички страни-членки на ООН се ангажират до 2015 г. да постигнат тези цели на хилядолетието, като според националната си специфика определят конкретните стойности, към които се стремят. Целите са осем на брой:
1. Преодоляване на крайната бедност и глада.
2. Постигане на начално образование на всички.
3. Насърчаване равенството между мъжете и жените и овластяване на жените.
4. Намаляване на детската смъртност.
5. Подобряване здравословното състояние на майките.
6. Борба със СПИН, маларията и други болести.
7. Осигуряване на устойчива околна среда.
8. Създаване на глобално партньорство за развитие.
България публикува първия си междинен доклад по тези цели през 2003 г., като главните цели, които си поставя за изпълнение до 2015 г., са тройно увеличение на средните доходи от 91 на 280 евро, намаляване на безработицата с една трета, стопроцентово основно образование и значително намаляване на детската смъртност - от 14.4 на хиляда живородени през 2001 г. до 7 на хиляда през 2015 г.
Вторият междинен доклад на България от септември 2008 г. е изпълнен с оптимизъм. Според него средните доходи през 2006 г. са достигнали 164.90 евро, а заложените за 2015 г. 280 евро могат да бъдат ревизирани и да достигнат 380. Като в същото време прагът на бедността за 2015 г. да бъде закован на 228 евро, вместо предвидените 170.
Междувременно, през декември 2006 г. МС за първи път определя официалната линия на бедност за страната и механизъм за нейното изчисляване и актуализиране, като тя се определя еднократно за годината и за страната като цяло. В механизма минималните жизнени потребности се дефинират като паричната равностойност на дневен калориен прием от 2700 килокалории и определено съотношение на разходи за хранителни и нехранителни стоки на домакинствата. Изчислен пък по методиката на ЕВРОСТАТ, прагът на бедността трябва да е 60% от нетния еквивалентен доход, който, най-общо казано, включва всички парични приходи на всеки член от семейството, като се извадят данъците и осигуровките. Според ЕВРОСТАТ прагът на бедност трябва да е 60% от него. Т.е.. за 2013 г. линията на бедност у нас следва да е 466 лв. - 60% от 777 лв., колкото е средната работна заплата за 2012 г. по данни на НСИ. В същото време според същия НСИ линията на бедност у нас е 241 лева.
Ето и как върви линията на бедността у нас:
- За 2007 г. - 152 лв
- За 2008 г. - 166 лв
- За 2009 г. - 194 лв
- За 2010 г. - 211 лв
- За 2011 г. - 211 лв
- За 2012 г. - 236 лв
- За 2013 г. - 241 лв
- За 2014 г. - 251 лв
В същото време според резултати от изследвания на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ 1 600 000 българи живеят под линията на бедността, като почти всеки четвърти у нас разполага с под 216 лв. месечно, докато средно на човек са му необходими 566 лв. за покриване на месечните разходи за жилище, храна и дрехи. Многозначително е, че в сравнение с миналата 2012 г. разходите за храна намаляват от 36% на 33%, а се увеличава делът на разходите за поддържане на жилище - вода, електроенергия, горива за битови нужди. Което значи, че

пестиш от храната - другото е задължително

Разбира се, числата са едно, реалното положение съвсем друго нещо, и то главно защото една от "хроничните болести" в България е нередовното изплащане на заплатите. Няма и месец без в медиите да излязат съобщения за стачки на работници, които не са получавали с месеци парите си. Шивачките например са едно от най-експлоатираните съсловия у нас - в "Интендантско обслужване" в Калофер на работничките близо 100 дни не са изплащани възнаграждения. В русенска шивашка фирма пък редовно се режат пари от заплатите по най-различни поводи, като в същото време жените са принудени да работят при много високи температури в цеховете през лятото и да мръзнат през зимата. Това е новата категория бедни - "работещите бедни".
Ако продължим да се замисляме над числата, може да ни стане още по-тъжно. Пример едно: По 50 лв. коледни надбавки ще получат българите с пенсии до 251 лв. Колкото е линията на бедността за 214 г. Това, разбира се, е добре. Само дето става въпрос за над 1 милион души - близо половината от пенсионерите. Пример две: Българите с минимална работна заплата, която догодина ще стане 340 лв., ще получат обратно внесения от тях данък върху доходите. Година по-късно! Това също не е зле. Лошото е, че по данни на правителството тези българи ще бъдат около 450 000 души. И ще си получат данъка, ако оживеят, разбира се.
А какво става по света? В Швейцария например се подготвя референдум за осигуряването на базов месечен доход на всеки гражданин. Накратко, всеки месец всеки швейцарец ще получава чек от правителството, независимо колко богат или беден е, колко работи или не, млад или стар. Този доход щял да осигури сигурност и достойнство на бедните, на онези, които работят под възможностите си и на онези, които са безработни. Идеята била всички да почувстват, че имат правото да работят по начина, по който искат, а не че трябва

да работят само за да свързват двата края

И за да не си помисли някой, че това са само налудничави идеи в чудещата се какво да прави с богатството си Швейцария, същото се обмисляло и в спрягания за отрицателен пример в ЕС Кипър, че дори и в САЩ. Така самотните майки например скъсващи се от работа, нямало да се чудят кога да намерят време да отидат до социалните служби и можели сами да решават за какво да използват парите, вместо разните там ваучери и купони. Системата вече била изпробвана в един канадски градец и се оказало, че се увеличил броят на завършилите гимназия, а е намалял този на влизащите в болница.
И още нещо да разкажа. В Чехия прагът на бедността е определен на 671 лв. месечно за сам човек, на 873 лв. за сам човек с малко дете, на 1679 лв. за четиричленно семейство с две деца над 13 години.

В Прага има една неугледна улица - "При българина"

почти в центъра на града, на 10 минути пеша от централния площад "Вацлавске намнести". Тук преди десетилетия са били зеленчуковите градини на българските градинари. Легендарна е и едновремешната пивница "При българина" - почти като Швейковата "При чашата". Сега там се намира Център "Надежда", където се оказва помощ на хора в неблагоприятно социално положение, предимно безработни. В "Надежда" обясняват, че са място, което предлага задоволяване на основните жизнени потребности, а след време осигурява и най-различни контакти за връщането на изпадналите в нужда хора към обичайния начин на живот. Под неблагоприятно социално положение там разбират загубата на дом, несигурни или лоши условия за пренощуване, безработица, липса на средства за осигуряване на основни жизнени потребности, скорошно освобождаване от затвора и т.н. Т.нар. таргет група са мъже и жени над 18 години, на които не им е по силите да се справят с гореизброените проблеми. Интересно е да се види правилникът на Център "Надежда". Ето как той определя целите си според договора, който се сключва с клиента:
- Да се осигурят на клиентите основните им потребности - храна, хигиена и облекло.
- Клиентите да получат основни информации, които да им бъдат полезни при решаването на някои проблеми, а по-конкретно - осигуряване на лични документи, здравно осигуряване, възстановяване на основни взаимоотношения - семейство, приятелски и колегиални връзки, търсене на работа и други легално доходи, намиране на квартира - приюти, домове за бежанци и други подобни.
Какво предлага центърът:
- Информация за социалните служби, съвети в социалната сфера, помощ при осигуряване на лични документи и други.
- Основни хранителни помощи.
- Хигиенни услуги - душ, бръснене, подстригване.
- Получаване на облекло - от дарения на граждани.
- Предлагане на помощ от лекари и психолози.
- Предлагане на християнски религиозни услуги.
Заплащането е следното. Примерно - взимане на душ и бръснене - сапун, самобръсначка и кърпа, веднъж седмично се предоставя на клиента безплатно. Ако се ползват по-често, таксата е 0.35 лв., а самостоятелното бръснене - 0.21 лв. Всички други услуги са безплатни.
Услуги обаче се отказват на хора в нетрезво състояние или намиращи се под влиянието на опиати, както и на агресивни клиенти. Също така и при липса на капацитет на центъра или ако клиентът вече е нарушавал преди режима. За граждани на ЕС, които нямат издадено потвърждение за временно пребиваване в Чехия, както и за чужденци без разрешение за постоянно пребиваване там, броят на предлаганите услуги е ограничен.
А ние? Ние протестираме, протестираме, пък после ще изхарчим три милиарда и половина за празниците, след което пак ще протестираме. Професори, артисти, режисьори, студенти. Няма лошо, няма и страшно. Страшното ще стане, когато други почнат да протестират. Онези, дето едно време ги наричаха парии.