Заловени на местопрестъплението

Една от любимите ми документални поредици се казва "Разследване на самолетни катастрофи". В нея прекрасно е показано колко трудоемък, сложен, научен и дълъг е процесът по откриване на истината за определена авиокатастрофа. Разследванията понякога траят с години, защото експертите в сферата гонят не бързина, а конкретни резултати. Причините за един инцидент трябва да се научат със сигурност, защото голямата цел е катастрофите да бъдат предовратени, а не някой да прави политическа кариера с трагедията.
Казвам всичко това, защото след инцидента на летището в "Граф Игнатиево", при който загинаха двама български асове, из студиата като хлебарки плъзнаха всякакви разбирачи по темата. От едно десетсекундно клипче веднага започнаха да валят тежки експертизи, окончателни заключения и безкрайно количество политическа токсичност. Оказа се, че България е пълна с гениални авиоследователи, които на третата секунда след трагедията вече са наясно какво е станало, как се е случило и кой трябва да си подаде оставката моментално.
Всъщност в случая с пилотите у нас точно това прави ситуацията противна и подтискаща. Знайни и незнайни евроатлантици - от Атлантическия съвет в България (оказа се, че това не било клон на Анонимните алкохолици, както смятах по-рано) до Делян Пеевски започнаха веднага да искат оставки и кадрови смени. Подобни реакции са отвратителни, защото на страничния човек веднага му става ясно - тези хора не искат истината за трагедията да се знае, тя дори не ги интересува. Като политически вампири те се опитват да използват ситуацията в своя полза, да стъпят върху паметта на двама пилоти, за да натрупат политически точки.
Медийната паяжина на Пеевски остро се нахвърли срещу президента Румен Радев, когато той сряза някаква репортерка с фразата: "Не ми задавайте глупави въпроси". Казаха, че това било изпускане на нервите, президентът се бил самозабравил. Това пак е част от токсичната атмосфера. Защото т.нар. репортерка всъщност попита Радев дали с него е бил съгласуван планът за изпълнение на въздушните фигури. Малоумен въпрос, но идеята в него не е да носи висш смисъл, а интригантски да намекне, че Радев по някакъв начин носи отговорност за инцидента.
Нека после някой да каже, че всички участници в тази интригантска схемичка дават пет пари за паметта на пилотите или за бъдещето на българската авиация. Точно обратното е - политическите микроби из телевизионните студиа носят най-голямата отговорност за състоянието на държавата. Защото заради тях имаме самолети само на хартия и армия, която е останала без оборудване, понеже подарихме две трети от него. Заради това си търсят виновник. Това е опит да заличат мазните си отпечатъци на местопрестъплението.