Много плоско, ИПИ!

Трите последни правителства са разхитили 24 млрд. лв. народна пара от хазната, оповести Институтът за пазарна икономика и медиите тутакси нарекоха тази новина "най-скандалното разкритие за провала на публичните финанси". Ако беше вярно, то наистина би било такова. Ама не е.
Обобщението на факти от близо 600 доклада от одити на Сметната палата в държавни организации няма как да не достави достатъчно данни за неефективно разходвани средства от държавната администрация. Проблемът обаче е, че Сметната палата проверява финансирането за дейности по сложни и различни критерии и параметри. Констатираните пропуски в работата на ведомствата се отнасят рядко до неправомерно изхарчени средства, много по-често - до неточно изпълняване на закони и до счетоводни нарушения при предоставянето и отчитането на средствата. Тези твърде различни по същност нарушения няма как да се сведат до опростенческото обобщение на Института за пазарна икономика: "Случаи на успех за 22 млрд. лв.; провали за 24 млрд. лв.". Това обобщение представлява инсинуация с използване на реални факти.   
Как примерно дейците от ИПИ определят що е провал? Провал според тях е онази дейност, при която има: надхвърляне на направените разходи спрямо планираните; "явно недостигане на ползите" (според тях самите); неосъществена цел; неточна финансова информация; неефикасни услуги; наличие на нормативни препоръки (може би се имат предвид препоръки на Сметната палата?); ненужни разходи; неправилно управление на парите. Ако човек прегледа одитите на Сметната палата, никъде няма да намери така формулирани критерии. Т.е. определянето на правилата, по които ИПИ клейми институциите, са измислени от самите него. За да предопределят изводите, които прави.
Освен това по всички одитни доклади засегнатите институции винаги дават отговор и предприемат съответни мерки. ИПИ не отчита кои констатирани от Сметната палата нарушения са отстранени, т.е. кои "прегрешения" де факто не са консумирани. Но те също се трупат в сметката на ИПИ, целяща да докаже неефективност на публичните институции.
Нека да видим два конкретни примера, посочени от ИПИ като "провали". Провал било изразходването на бюджета на НИМ през 2007 г. Като отвори човек одитния доклад на Сметната палата, намира множество неспазени счетоводни правила от страна на музея, намира неправилно заведени фактури и небрежно отношение към сключени договори; подписани плащания само от счетоводителя, не и от директора, раздадени хонорари с подпис само на счетоводителя и пр. Но всичко това не означава непременно провал, нито крадене, нито "хвърлени на вятъра пари". Ако през 2007 г. служител на НИМ археолог е бил лишен от права за разкопки, а са му платени 18 000 лв. за работа в римската крепост Состра в Троянско, нарушението е административно. Кой обаче априори може да твърди, че тези пари са "неефективни, крадени или хвърлени на вятъра". Дейците от ИПИ интересували ли са се какво е свършено през 2007 г. в крепостта Состра? Не са. А само резултатът може да определи дали парите са вложени ефективно. И ако същият археолог открива тогава знаменития тракийски комплекс при Кози грамади до Хисаря, това провал ли е? Корифеите от ИПИ не се интересуват от такива "подробности". Важното е на всяка цена да ударят държавата и нейните институции.
Провал ли е за НИМ през 2007 г., ако собствените му приходи са със 7% повече от тези, които са планирани? Ама част от тях не били осчетоводени в централизираната система СЕБРА на финансовото министерство и това можело да доведе до злопупотреби, казва Сметната палата. Правилно. Може. Но къде са злоупотребите, дами и господа от ИПИ?    
Втори пример - фондът "Научни изследвания" в просветното министерство. Сметната палата констатира неща, които всеки учен знае, че там няма прозрачност, че не е публично кои проекти какви суми получават, че регистърът на научните дейности е непълен и зле структуриран и пр. Но всички планирани показатели по програмите са изпълнени до един - налице са планираните с проектите научни публикации, докторанти по двустранни проекти, пазарно реализирани научни продукти, изпълнени 10 международни проекти и пр. Сумите за проекти през 2007 г. са ниски, но през 2008 г. се увеличават съществено, отчита Сметната палата. Просто предишното правителство през 2008 г. увеличи бюджета на фонда в пъти - до 100 млн. лв., и той имаше повече пари. Много лошо попадение на ИПИ като пример за "провал"! А всъщност ИПИ просто следва директивите на своя кумир - пишман финансиста Симеон Дянков: парите за наука са пари, хвърлени на вятъра.
Така завчера на обществото бе хвърлена поредната манипулация, представена за "изследване", от която то трябва да се убеди, че държавата е нещо безкрайно лошо, което разхищава, пилее и харчи на поразия пари (на данъкоплатеца!), краде. Самите автори на това творение открито признават замисъла, който трябва да докажат: "Публичният сектор преразпределя значителна част от произведеното в икономиката и често го прави неефективно. Това поставя под въпрос необходимостта от намеса в много сектори чрез регулации, програми и харчене на средства, които... нерядко товарят гражданите и бизнеса с допълнителни разходи".
Нищо ново под слънцето. Тези т.нар. институти, следващи принципа за либералния пазар, който урежда всичко, насаждащи тезата за отказ от всякаква държавна регулация, просто си вършат работата, за която им плащат Сорос & Ко. Хвърленият в обществото скандал се развива по очаквана траектория: неефективност на разходите се трансформира в "прахосване", прахосването - в "провал", а от него пък услужливите медии стигат до сладката атракция: "крадене". Какви мерки предлагат от ИПИ? Не някакъв контрол, не подобряване на отчетността и прозрачност, не примерно връщане на безкомпромисната някога Инспекция за държавен и народен контрол. Те предлагат едно - приватизация, спиране на държавното финансиране за много сектори, изнасяне на дейности към частния сектор. Познатата неолиберална доктрина в действие. Да употребим модерната напоследък дефиниция за организациите "тинк-танк" - тръстове (невинаги мозъчни) за прокарване на неолибералните идеи, родени в САЩ, но все повече изоставяни дори зад океана.  
Така че - вервайте. Държавата краде. Бизнесът, в който няма ни прозрачност, ни отчетност, ни правила, ни проверки, но има непонятно откъде появили се милиони, е вездесъщ. Апропо, българите, които притежават милион, са се увеличили 60 пъти през 2009 г. спрямо 2008-а. Тия милионери от държавния сектор ли са, дето прибраха с крадене пачките (нали никой не мисли, че са ги изкарали с работа), или от частния? Как мислите? Да демонтираме държавата окончателно! А после да се чудим защо умираме на 40.