Много шум

Поражение за демокрацията, така в социалните мрежи британци определиха решението на Висшия съд в Лондон, че кабинетът не може да задейства без гласа на парламента процедурата по "Брекзит". Съдии активисти отменят волята народна, реагираха от партията на Фарадж. И донякъде са прави. След като британците предпочетоха да хлопнат вратата пред Евросъюза, би следвало правителството да уважи тяхното решение, към това се и стреми Тереза Мей. В противен случай какъв е смисълът от референдуми, след като пряката демокрация се оказва, че не е съвсем пряка? От друга страна обаче, британската конституция изисква одобрението на народните представители. Тъй като сигналите след референдума бяха, че мнозинството от депутатите не биха подкрепили "Брекзит", Мей се опита да прескочи техния вот, за да няма спънки пред задействането на член 50. Ако такива се появят, отново възниква въпросът - за какво беше всичко?
Много шум за нищо - така изглежда историята с британския референдум. Британците не щат в ЕС, евролидерите вирят носове с настояване решението им да се реализира час по-скоро, в същото време и двете страни дават леко назад. Според не една и две информации се обсъждат компромисни варианти, които биха забавили "Брекзит" или дори биха го отложили. За пред британците обаче Мей демонстрира категоричност - щом сме казали вън, ще излезем! По-жалкото е, че никой от европейското семейство не си извлече поука от решението на британците да скочат в неизвестното, вместо да заложат на статуквото. А то все повече не се харесва на европейските граждани, но политиците ги устройва идеално и удобно си запушват ушите за народния глас. Въпросът е докога ще издържат така? Настроенията срещу ЕС, в който еврокомисарите получават солидни суми за времето, докато си намерят нова работа, а 21 млн. безработни европейци едва преживяват, набират мощ.