Мнозинството не иска да се осигурява на висока сума

Депутатите отказват да се осигуряват на по-висока сума. Това стана ясно от гласуването на предложението на левицата за промени в Кодекса за социално осигуряване, което предвиждаше увеличаване на максималния осигурителен доход от 2000 на 2700 лв. От 105 гласували депутати "за" бяха 28 сред тях двама от ГЕРБ и четирима от "Атака", 66 - "против" и 11 "въздържал се".
Идеята на вносителите Емилия Масларова и Драгомир Стойнев е, че не може тежестта от кризата да понасят само бедните, всяка година да бъде увеличаван минималният осигурителен доход, а максималният трета година да остава 2000 лв. Зад упорството на управляващите да приемат предложението Масларова разкри замисъла им: "Тази мярка се отнася в голяма степен за държавната администрация, включително и депутатите, които вземат над 2000 лв. заплата". Според нея няма логика така упорито да се отказва да влязат в хазната на НОИ 122 млн. лв. при разход над 41 млн.
От ГЕРБ се опитаха да изтълкуват по свой начин числата, като подчертаха, че при вдигане на максималния осигурителен доход ще се вдигне и таванът на пенсиите и тогава разходите на НОИ за по-високи пенсии ще надхвърлят приходите от по-високите осигуровки. Един от аргументите на мнозинството бе, че с повишаването повече хора ще минат в сивата икономика. Според Масларова обаче хората в сивия сектор сега са повече, защото "какъв смисъл има да правя големи осигуровки, като пенсията няма да е висока".
Мнозинството не прие и предложението на левицата работещите в пенсионна възраст да бъдат стимулирани с увеличаване на тежестта от 3 на 5% за всяка година осигурителен стаж. Депутати от ГЕРБ се опитаха да обяснят нежеланието си да приемат промяната с това, че възрастните работници заемали местата на младите и това повишавало младежката безработица. Младежката безработица е структурна, ако ви е ясно какво означава това, опонира Масларова. Тя поясни, че подобен стимул би допринесал за повече приходи в осигурителната система, повишаване размера на пенсиите и другите социални плащания в резултат на осигурителен принос, което ще допринесе за повишаване доверието към държавното обществено осигуряване.
Мнозинството отхвърли и предложението потребителската такса при лекар да бъде обвързана с минималната пенсия за стаж и възраст и да стане 1.36 лв., а разликата да се поема от бюджета. "Използването на потребителската такса като инструмент за социална защита е в разрез с основното предназначение на този вид плащане - да намали излишното търсене на здравни услуги", признаха депутатите от ГЕРБ. Според мнозинството много пенсионери вземали пенсии, по-високи дори от заплатите на работещите. "Може да е така, но пенсионерът със 700 лв. пенсия не плаща 7 лв. потребителска такса", апострофира Масларова.