Мнозинството спря закона за по-ниски студентски кредити

Мнозинството успя да отхвърли на първо четене предложенията на БСП за промени в Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Идеята на левицата, с вносител Лало Кирилов, е лихвите по студенските кредити да бъдат намалени от 7 на 3,5 процента и за тях да могат да кандидатстват студенти и докторанти в задочна, дистанционна и вечерна форма на обучение. Друга промяна предвиждаше кредити над 50 хил. лева да се отпускат само с поръчител.
Министерствата на образованието и на финансите излязоха със становище, че не подкрепят промените, Асоциацията на банките в България - също.
Социалистите обаче водят тази битка отдавна, а Лало Кирилов отбеляза, че няма да се откаже, защото държавата трябва да има политика, която да задържа младите хора в България.
С меко казано нагли тези излезе образователният министър Красимир Вълчев. Той обясни как "не можем да бъдем безкрайно социални при банково базиран модел на студенското кредитиране".
Станислава Стоянова, също от ГЕРБ, пък обясни, че няма нужда от подобна мярка, защото нямало статискита, която да показва, че в момента студентските кредити са трудно погасявани. Това, по думите й, щяло да доведе до излишен трус във финансовата система.

Социалистите от своя страна припомниха, че според програмата на правителството, образованието е изведено като основен приоритет. Висшето образование - най-вече. Трябва да се гарантира достъпа на младите хора до качествено образование и един от инструментите е именно Законът за кредитирането на студенти, обясни Лало Кирилов. Този закон не е променян от 2008 година, въпреки че имаме променена обществена и икономическа ситуация, изтъкна вносителят на промените. По думите му основният проблем в сега действащия закон е, че дава възможност на кредиторите да отпускат средства срещу лихви, далеч над пазарните, въпреки че държавата гарантира пълния размер на заемите.
Според него с намаляването на лихвите този вид кредитиране ще стане по-атрактивно и по-достъпно за младите хора. Така ще им се гарантира перспектива в България, а няма ежедневно да чуваме за младежи, които напускат родината. Въпреки интереса на учащите към подобен вид кредити, има тенденции, които ограничават възможността на младите хора да получат желаното от тях образование, подчерта още депутатът от БСП. В момента законът ограничава студентите, които имат достъп до такива кредити само до реовна форма на обучение. Ние, вносителите на Закона, не смятаме, че учащите в други формитрябва да бъдат дискриминирани поради факта, че нямат достатъчно средства и свободно време и съчетават обучението с работата. Затова предлагаме да се заличат думите "в редовна форма" и "в редовна форма на обучение", категоричен бе Кирилов.

Още по-остър в изказването си бе Валери Жаблянов. Той определи като безумие пазарна лихва да е валидна за студентско кредитиране. Социалистът разкритикува думите на образователния зам.-министър Петър Николов. В мотивите си пред комисия по законопроекта, той е посочил, че ако се намалят лихвите, кредитите няма да са достатъчно интересни за банките, които ги отпускат. Зарази това, което е казал Николов, трябва веднага да му се поиска оставката, отсече Жаблянов. Този зам.-министър е загрижен за банките, а не за студентите. Него не го интересува лихвеният процент да падне. Това е безумие!, заяви Жаблянов от парламентарната трибуна.
Анелия Клисарова също се изказа в защита на промените. Тя обясниу че в Комисията по образование всички членове са били единодушни, че законът от 2008 г. има нужда от промени и те трябва да са в полза на младите хора.

Снимки Емилия Костадинова и пресцентър БСП
"Трябва да защитим младите хора и да им дадем достъп до висше образование", категорична е тя.  Задочниците работят, защото не могат да се издържат. А за тях може да има специални условия, различни от студентите в редовна форма на обучение. Не трябва да правим така, че тези хора да не могат да стигнат до висше образование, да получат своята реализация, заради това, че не могат да финансират своето образование.