Москва на Новото време

Галина ДАНКОВА

Била съм в Съюза през 1988 г. Спомените ми са доста бледи, но има няколко неща, които никога няма да забравя. Бях ошашавена от огромните размери на Москва, от приказния лукс на метростанциите, от красивите фасади на Ленинград; смутена от празните магазини, от километричните опашки за всичко възможно. Двете седмици престой в братския СССР ми бяха достатъчни да разбера колко трудна е орисията да си гражданин със съветски паспорт и колко много ми е провървяло в живота, че съм се родила в България.
А сега? Сега не се записах за екскурзия от каталога на немска туристическа фирма. Отчитам го като грешка, защото щеше да ми излезе по-изгодно и по-удобно. Но не исках в никакъв случай да ме вземат за глезена немска туристка... А и не понасям да съм част от група и някой да ми казва къде да вървя и какво да видя.
Със сина ми кацнахме на летище Домодедово след три часа полет от Мюнхен. Потокът от пристигащи беше зашеметяващ. Чакахме цяла вечност за проверка на паспортите. Гишетата работеха с пълна пара и въпреки това не можеха да се справят с пътниците. Оказа се, че всекидневно в Москва пристигат хиляди хора от цял свят... Привличат ги като с магнит парите, бизнесът, туристическите и културни забележителности, отвореността към света. И не само. Много граждани от бившите соцрепублики търсят тук убежище, икономическо оцеляване и връзване на двата края, а ако е речено, и нов по-добър живот.
От летището до най-близката станция на метрото стигнахме с електричка - чисто нова, комфортна, кондукторът бе любезен, цената - прилична. Оттам с метрото - към хостела. Стигнахме благополучно и изненадващо бързо. Хостелът се намираше в един от крайните панелни квартали. Биберово прилича на нашенските столични жк Младости, но такива, каквито бяха преди двайсет и пет години - бетон, многоетажни блокове, но с много свободно пространство, зеленина, детски площадки, магазини, даже нещо като битак...  В Русия има няколко ценови зони: една за забогатялата върхушка, за която нулите в цените нямат особено значение; друга за позамогналите се местни жители на големите градове; трета - за обикновените хора от провинцията. Нощувките, които успях да намеря, бяха по цените на третата категория. Беше много евтино за Москва. При това - апартамент в хостел.
     Ако сте за съвсем кратко в Москва и искате да разгледате колкото се може повече  забележителности, имате добър шанс да го сторите. Руската столица е един изключително уреден град в комуникациите. Благодарение на метрото навсякъде се стига бързо, лесно и удобно. Само ще вметна, че самият московски метрополитен е голяма туристическа атракция. Ако решите да го разгледате, спокойно можете да му посветите няколко дни. С едно билетче, което струва по-малко от едно евро, можете да обикаляте и да пълните очите си с красоти без ограничение във времето.
Разбира се, символът и сърцето на Москва е легендарният Кремъл. Не бях изненадана колко добре поддържан и излъскан е всеки сантиметър от площада. Логично все пак, защото е символ на властта в една световна сила.
Сега на Червения площад може да влезе всеки, но трябва да мине през охранителна проверка.  Църквите, с приказно-изящни куполи, с емблематичните кули и безкрайно красиви архитектурни паметници можете да разгледате отвън безплатно. Но ако искате да влезете вътре, трябва да си приготвите солидна сума- на всеки вход се къса билетче от минимум 10 евро.
В Мавзолея на Ленин се влиза безплатно.
Да, той е все още тук, все още отворен за посетители и все още пред входа караулят гвардейци и се вие опашка от хора. Не така огромна, както някога, но поклонници и любопитни не липсват. Мумията на покойния вожд лежи кротко върху изкусно резбования саркофаг - дребничка, костюмирана, лицето й е покрито с дебел пласт грим. Потокът туристи лази бавно из тъмния проход. Зад едва осветените ъгли току изскочи  сенчестата фигура на някой гвардеец и вземе, че изкозирува... Не бих се наела да участвам в полемиката "за или против мавзолея на Ленин", защото този въпрос има много аспекти - и морални, и етични, и политически, идеологически. Ясно е все пак, че Русия не се отказва от символите си, от историята. Все едно каква е тя и какво смята по въпроса въздесъщият Запад.
На излизане от Кремъл, в Александровската градина ни пресрещна не някой друг, а живият товарищ Сталин - в познатия шинел, с пагоните, фуражката на глава и лулата в ръка. Предложи ни да се снимаме за спомен и поиска 250 рубли за "услугата". Не знам как ще прозвучи, но много хора в Русия все още искрено почитат вожда Сталин. Смятат го за идол и с носталгия си спомнят за времената, когато е бил начело на държавата. Направи ми впечатление, че само неговият гроб до Кремълската стена бе обсипан с букети от цветя и че много хора идваха тук като на някакво свещено, култово място.
От Червения площад направо се влиза в московския ГУМ (символът на социалистическата търговия, доколкото я имаше едно време). От другата страна изходът води към Новия Арбат - централната московска пешеходна зона, която сега е окупирана от луксозни маркови магазини и ресторанти. Не знам дали защото бе делник или заради скъпотията, но ГУМ и Новият Арбат бяха доста безлюдни.
Виж, на Стария Арбат оживлението и шаренията бяха неистови. Уличните художници и музиканти, всевъзможните майстори на модерното изкуство бяха тук, както едно време. Заедно с множеството пешеходци и зяпачи, които се разминаваха от двете страни на улицата, покрай нескончаемата върволица от магазини за сувенири...
В един момент излязохме на Садовое кольцо.  Ако не ви се върви пеша, чудесна възможност дават тролейбусните линии, които обикалят този най-значим булевард... Садовое кольцо затваря централната част на Москва като с обръч. Качвате се на тролейбуса, сядате, возите и се радвате на гледките през прозореца.
Москва е истинско предизвикателство за хората, които се интересуват от история на архитектурата. Наред с перлите от руското средновековие и класическата епоха, тук издигат снага монументалните здания от времето на соцкласицизма, а също и "поникналите" наскоро  стъклопакетни небостъргачи от новото време.  Грозни и запуснати фасади няма. Все едно от кое време. Нищо, че преди няколко години в руската столица вилняха пожарища, а още по-рано - посткомунистическа разруха.
На следващия ден времето взе, че се развали. Ливна дъжд и затова най-доброто решение бе да се скрием в някой от прекрасните московски музеи.
Някога синът ми много се интересуваше от астрономия, астронавти и междузвездни войни, затова избрахме Музея на космонавтиката. За мене експозицията бе истинско завръщане към детството ми. Няколко часа прекарах със спомените за  емблематичните личности като Корольов,Гагарин и Терешкова. Видях първия в историята на човечеството спътник, летял още през 50-те години на миналия век. Тук бе изложен скафандърът на Юрий Гагарин, модел на прословутия Луноход, направен (не знам как) да се движи... Имаше и подробен списък със снимки на всички космонавти, летели до ден днешен в Космоса. Бях много изненадана, че руснаците продължават редовно да изпращат експедиции и хора в космоса. Просто вече за това не се говори толкова и не се вдига шум, както някога.
Три дни в Москва, разбира се, са нищо, за да разгледа човек града. За онези, които не са си актуализирали информацията за руската столица, бих обяснила с няколко думи - това е един невероятен, модерен, световен град, който по нищо не се отличава от останалите мегаполиси. Никъде не съм виждала толкова много лъскави, скъпи и тежкарски коли, събрани на едно място; такава динамика на живота, такъв лукс от сгради, магазини и пр.
Но когато се качихме на влака за Санкт Петербург, разбрах, че има и друг свят... Той препускаше пред погледа ми, размазан от скоростта на влака. Гледката през прозореца представяше една бедна, сива, потънала в безвремие реалност - сгушена под ламаринените покриви на старите, дървени къщи... Но това е тема за друг разказ и друго време.


Символът и сърцето на Москва си остава легендарният Кремъл


Напливът от туристи на "Червения  площад"  никога не спира


Московска импресия
Снимки авторката