Москва ще реагира на всяка заплаха

Президентът на Русия Владимир Путин заяви, че Москва ще насочи ударните си сили и средства срещу онези територии, от които идва заплаха за страната. Това стана часове, след като той съобщи, че през настоящата година ще бъдат добавени нови 40 ракети с ядрени бойни глави към арсенала на Русия и че те ще бъдат способни да преодоляват който и да е противоракетен щит. Путин обърна внимание, че НАТО се придвижва към границите на Русия, а не обратното.
"Ще анализираме всичко, ще следим, но засега не виждам нещо, което да ни застави да се развълнуваме особено. Това по-скоро са политически знаци на отношението към Русия", заяви още президентът. По думите му тревога предизвикват стратегически процеси като разгръщането на противоракетна система.
"Веднага, щом възникне заплаха от страна на определена държава, Русия е длъжна да реагира", каза Путин и поясни, че страната му ще води такава политика, че да неутрализира заплахите.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг коментира думите на Путин за нови ракети като "ядрено дрънкане на оръжия" и поведение, което е "дестабилизиращо и опасно". Според него такива действия на Москва са една от причините за повишаване бойната готовност на силите на Алианса.
Руските военни гледат по противоположния начин на случващото се в Източна Европа. Според зам.-министъра на отбраната Анатолий Антонов НАТО се опитва да вкара Русия в надпревара във въоръжаването.
Тревога от съобщението за десетки нови ядрени ракети изрази и държавният секретар на САЩ Джон Кери. "Никой не бива да чува подобни изявления от лидера на силна страна и да се притеснява за възможните последици от тях", цитира думите му Ройтерс.
В същото време помощникът на руския президент Юрий Ушаков заяви, че Русия не влиза в надпревара във въоръжаването, а се опитва да отреагира на възможни заплахи. Във връзка с 40 нови ядрени ракети неназован източник обясни пред "Интерфакс", че Москва провежда планирано обновяване на компонентите на своята ядрена триада. По думите му Русия си остава в рамките на международните споразумения и не надвишава ограничението както за броя носители, така и за броя на бойни глави.
Междувременно командващият сухопътните войски на САЩ в Европа генерал-лейтенант Бен Ходжис заяви, че въпросът за изпращане в Европа на допълнителна партида бронетехника от САЩ не стои на дневен ред. Той добави, че окончателно решение за мястото, на което да се съхранява тежкото въоръжение на допълнително изпратената в Европа миналата година бронетанкова бригада на сухопътните войски на САЩ и досега не е взето. Не бива да се изключва, че бронетехниката и съпътстващото я оборудване ще бъдат пратени само в Германия, а не в редица страни от Източна Европа и Прибалтика, каза Ходжис, цитиран от ТАСС. Той посочи, че решение за това може да бъде огласено на срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО, която ще бъде на 24 и 25 юни в Брюксел.