"Моят луд век" е метафора на вечното надбягване с младостта

Автобиографичният роман от видната поетеса и писателка Лиляна Стефанова "Моят луд век" излезе с марката на издателство "Ентусиаст". Почитателите й ще могат да се докоснат до най-съкровените чувства, тайни и мечти на международно известната авторка, отбелязват издателите. Романът събира спомените, житейската история и най-запомнящите се преживявания на писателката.
Лиляна Стефанова е възпитаничка на Държавния институт за театрално изкуство, а по-късно на Литературния институт "Максим Горки" в Москва. Специализира в Лондон и завършва писателската програма при Държавния университет в Айова, САЩ. Авторка е на повече от 50 книги поезия, проза, есеистика, творби за деца. Нейни стихове са преведени на 31 езика, общият тираж на книгите й надхвърля един милион екземпляра, а самата тя е носителка на престижни литературни награди.
Чрез преживяванията на поетесата "Моят луд век" ни среща с големи държавници, известни писатели, артисти, музиканти, които са присъствали в живота й. Книгата смело ни води напред към бъдещето, припомня умело миналото и разкрива един шеметен век, пълен със смисъл и успехи. Вдъхновителка за младите български поети, оставила своя отпечатък в творчеството на много от тях, Лиляна Стефанова продължава да вълнува и да подхранва мечтите им за красота, за вярност и за незнайни пътища.
Антон Дончев я нарича "амазонка във войната за душите на хората". А Павел Матев казва: "В нея наистина има нещо неистово. И слава богу! Тя се е посветила на перото и на правдата". "Нека живеем в нейния словесен свят, създаден от голям майстор, защото в него царуват истината и красотата, любовта и доброто, разумът и надеждата", пише Панко Анчев.
В "Моят луд век" читателят ще открие богатство от необичайно и дори ексцентрично свързани весели, чудновати, възхитителни истории. Ще попадне в свят, където се сблъскват абсурд с абсурда, овехтялото с бъдещото, отчаянието с тържеството на живота - завиден кураж да открехнеш страници, в които до днес никой не е надниквал. Лиляна Стефанова не се бои да признае: "Дори да ви кажа, че се отказвам от поривите на кръвта си и виното на любовта - не вярвайте." Тази книга е метафора на вечното надбягване с младостта...