Мозък и сърце

Не, заглавието не е названието на една болница, макар всички да сме за доктор. Това е задължителното и необходимо условие за извеждането на България от кризата. Криза многопластова и всеобхватна, но най-вече криза на интелекта и съпричастността. 

Простотията ни докара дотук. Два безплодни избора, провалени от лица, оглупели от пари и власт, провалени от презрението им към хората. "Да имаш мозък е най-ценното нещо на този свят", казва старата гарга на Плашилото. "Моля ви, дайте ми сърце, за да бъда като другите хора", иска от Оз Тенекиеният човек. 

Това ни трябва и на нас сега - мозък и сърце. Който ги покаже наесен, той ще спечели. 

Алтернативата не е наивно-романтична като във "Вълшебникът от Оз", а е брутално-реалистична по Маркес. Да бъдем употребени и изхвърлени като бившия военен от "Никой не иска да пише на полковника". Човек, затъващ в мизерията, докато напразно си чака пенсията:

"- А дотогава какво ще ядем? - попита тя... 

На полковника му бяха нужни седемдесет и пет години - всичките седемдесет и пет години от живота му, минута по минута, - за да стигне до този миг. Той се почувства чист, ясен, непобедим, когато отговори:

- Лайна." 

Това ще ядем и ние, ако не ни дойде акълът и не се разтупкат сърцата ни.