Мръсна сделка

Още с встъпването си в длъжност американският президент Доналд Тръмп извади САЩ от наскоро подписаното Транстихоокеанско партньорство. Наред с това ще предоговаря сходното споразумение с Мексико и Канада, по-известно като НАФТА. Много интересни стъпки, и то от бизнесмен от ранга на милиардера Тръмп.
На този фон и въпреки притесненията на милионите европейски граждани и предупрежденията от експерти от цяла Европа за негативните последствия от СЕТА (Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада), консерваторите и либералите в Европейския парламент заложиха на проактивния подход и рекламират сделката, като я определят като "споразумение златен стандарт". Сделка, договорена на тъмно; без позволен достъп на национални и евродепутати до текстовете й, докато не бе финално договорена; застрашаваща трудовите права, предлагаща нова ера на корпоративните съдилища, подкопавайки устоите на демократичната държава! Какво се крие зад техните аргументи?
В началото на декември миналата година, Комисията по заетост в Европарламента отчете, че СЕТА тежко ще засегне европейския пазар на труд, като ще застраши 90 милиона заети в малкия бизнес. Какво образно означава тази цифра - Германия например, страната с най-голямо население в ЕС, има 81 милиона жители. Комисията по заетостта разясни, че тези работни места ще бъдат застрашени, защото малкият европейски бизнес - този, които има под 250 работници, няма да може да устои на "пълната сила на конкуренцията от страна на големите северноамерикански транснационални корпорации". Комисията също отбеляза, че 93 процента от този малък бизнес има по-малко от 10 работници.
На 8 декември Комисията по заетостта и социалната политика прие становището, внесено от евродепутата от БСП Георги Пирински, което призова Комисията по международна търговия - която има основната дума при такива въпроси, да препоръча на Европарламента да не дава съгласие за сключването на СЕТА. Становището, подкрепено от мнозинството в социалната комисия, представлява важно постижение за всички европейски граждани, работници, синдикати и НПО, както и местни и регионални власти и в ЕС, и в Канада, които се борят за възприемането на нов подход към търговските споразумения, който да осигурява необходимите гаранции за трудовите, социалните и екологичните права, пълно съблюдаване на основните демократични принципи и процедури и съхраняване на правомощията на публичните власти да законодателстват и регулират в полза на публичния интерес и на утвърждаването на общото благо. След нея обаче екологичната комисия и тази по международна търговия дадоха без колебание зелена светлина на СЕТА.
Как отговориха обаче европейските консерватори на позицията на социалната комисия? С хиляди реклами, които тръбят, че СЕТА е "златна възможност", със снимки на палачинки и зехтин, на фона на слънчеви лъчи, публикувани във влиятелното издание "Политико". Друга реклама от техните кампании пък ни убеждава, че животът ни ще стане много "по-сладък" със СЕТА, защото ще намали митата за "плодове и бадеми".
На фона на тежки проблеми като този с безработицата как консерваторите отговорят на нашите тревоги - като ни залъгват и опитват да подкупят със сладки лакомства и изтънчени вина. Притиснати в ъгъла от доклада на Комисията по заетостта, те или го игнорират, или гръмко обявяват, че той лежи на основата на некоректни данни. Или пък свързват безработицата с роботизацията и автоматизацията на труда.
Други твърдят, че СЕТА ще стимулира търговията с 20 процента. По-внимателно вглеждане в тези данни обаче установява, че техен източник е проучване от далечната 2008 г., проведено от Европейската комисия и правителството в Отава. А кога започват преговорите за СЕТА? През май 2009 г., което значи, че тези данни, които ни ги вирят в очите, нямат никакво отношение към настоящето вече официално сключено споразумение.
Същото проучване отбелязва, че СЕТА ще увеличи БВП на ЕС с 0,8 процента. Независимият изследовател Ронън О'Брайън илюстрира какво на практика означава това увеличение. То се равнява на 44 цента на седмица за всеки европейски гражданин и по думите на О'Брайън "това е достатъчно за всеки човек да си купува чаша кафе на всеки 2 месеца".
Като се имат предвид тези данни, защо тогава консерватори, либералдемократи и доста голям брой социалдемократи - всичките, изпратени в ЕП по волята на европейските граждани, дават заявка, че ще подкрепят СЕТА? Защото са твърде лесна мишена на лобистите на едрия бизнес, чиито интереси в СЕТА са поставени над интересите на обикновените европейци?
Доклад на базираната в Брюксел неправителствена организация "Обсерватория Корпоративна Европа" от февруари 2017-а, озаглавен "Регулаторно сътрудничество: в ТТИП и СЕТА желанията на големия бизнес се сбъдват", разкриват интересни детайли около сделките на ЕС с Канада и САЩ. И бързо затварят устите на върлите привърженици на този вид търговски споразумения.
От доклада става ясно, че корпоративните лобита имат значителна роля в оформянето на СЕТА и ТТИП (сходното споразумение между ЕС и САЩ). Европейската комисия работи ръка за ръка с едрия бизнес, който се явява съавтор на тези споразумения. При това положение не е изненада, че тези сделки дават ексклузивни правомощия на корпорациите. Антидемократичен е начинът, по който търговските договори предлагат правото на корпорациите да съдят правителствата за закони в обществен интерес. Освен това т.нар. регулаторно сътрудничество в тези търговски сделки означава, че стандартите и регулациите могат, до голяма степен, да бъдат договаряни при закрити врати - с основни участници едрият бизнес и търговските експерти. Зашифровано в тези споразумения е приоритизирането на корпоративните ползи над обществения интерес, в това число здравеопазване, опазване на околната среда, трудови права, безопасност на храните.
Една от най-влиятелните лобистки групи в Брюксел е БизнесЕвропа, която работи от името на 40 национални бизнес федерации. Партньори са и компании като British American Tabacco, BMW, BP, ExxonMobil, Google, Microsoft, Pfizer, Philip Morris, Shell, Total. През 2015 г. БизнесЕвропа е похарчила над 4 милиона евро за лобистка дейност, извършвана от 30 наети на пълно работно време лобисти. Що се отнася до търговските политики, БизнесЕвропа е един от много специалните партньори на Европейската комисия. Съветът на европейската химическа индустрия (CEFIC) е една от най-много харчещите за лобистка дейност групи, като през 2015-а е заделила над 10 милиона евро, за да прокара, където е необходимо, интересите на едрия бизнес. В нея членуват петролни гиганти като BASF, Bayer, BP, Chevron Phillips, Dow Chemicals, ExxonMobil, Honeywell, Shell.
Изключително притеснителна, валидна и за двете споразумения (ТТИП и официално сключеното СЕТА), е възможността за т.нар. ранно включване на търговските власти от Канада и САЩ при създаването на местното законодателство. Това означава, че Департаментът по търговията към Еврокомисията ще трябва да информира своите търговски партньори за обсъжданите закони за всяка сфера, която би имала ефект върху търговията. Още повече представители на едрия бизнес ще имат възможността да вземат отношение относно планираното законодателство, дори преди Европейският парламент да има този шанс.
При сравнение на изискванията на големия бизнес и залегналите текстове във финалното споразумение прави впечатление голямата сходност:
- Властите на ЕС и Канада се информират едни други на ранен етап, когато формулират законодателство или регулаторни решения. (Кръгла маса Канада-Европа, март 2009 г.)
- Размяна на информация относно планирани регулаторни действия, мерки или разглеждани поправки във възможно най-ранен етап. (Параграф член 21.4 (f) от СЕТА).
Другият дявол на СЕТА се крие в хармонизацията - процесът по изравняване на законите или стандартите в различните страни членки. Принципът в този процес е да се вземе предвид "най-ниският общ стандарт". Това означава, че най-ниските хранителни стандарти може да се превърнат в стандарти за всички, или пък хлабавите финансови регулации. Ето защо хармонизацията рискува да занижи нашите стандарти до най-ниския общ стандарт. И отново по искане на едрия бизнес, чийто лобисти ще се явят и евродепутатите, в случай че в сряда одобрят СЕТА.
"В резултат на настояването от страна на Европейския парламент механизмът за уреждане на спорове между инвеститорите и държавата бе заменен от съдебна система за инвестиции, която гарантира държавен контрол върху избора на арбитри и повиши прозрачността", така се опитват да ни замажат очите в официалните съобщения на ЕП. Тази система по същество е същата с тази, която се опитаха да прокарат и по-рано, само че днес е облечена в бели одежди. А можем ли да вярваме на главния преговарящ от европейска страна - еврокомисаря по търговията Сесилия Малмстрьом, която преди време си позволи нагло да заяви, че тя не е избрана на поста си от европейските граждани, що тогава да следва интересите им. Ето например в края на ноември м.г. Европарламентът отхвърли предложението на 89 евродепутати, сред които и Георги Пирински, да бъде отправено питане към Съда на ЕС за съвместимостта с европейското законодателство на тази инвестиционната съдебна система. Защо, при положение че над 100 професори по право от цяла Европа се обявиха против спорните арбитражи в споразуменията за свободна търговия като СЕТА и ТТИП? Към тях се присъединиха асоциации на немски и европейски съдии. В публично допитване, проведено в Европа, над 97 процента от запитаните отхвърлят този вид уреждане на спорове, който дава прекомерна сила на бизнеса.
Печелившите са малцина - едрият бизнес. Засегнатите много повече - работници, ползватели на обществени услуги, всеки, който иска да живее в безопасна и нетоксична околна среда. Сключвайки споразумението с Канада, Евросъюзът за пореден път показа, че поставя изгодите на един отбран елит над облагите за обикновените европейци. Ще допусне ли ЕП тази пагубна политика да продължи? Уви, знаците не са обнадеждаващи.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова призова евродепутатите от левицата да гласуват против СЕТА. А останалите български представител в ЕП? Тези като евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев, който впрегна и този въпрос в предизборната битка, игнорирайки позицията на синдикати, неправителствени организации, хиляди български фирми и граждани? Като се има предвид, че вече бившият ни премиер Бойко Борисов ни изтъргува за СЕТА под предлог, че така ще паднат канадските визи. И мнозинството му повярва, нищо че те трябва да паднат с или без СЕТА...


ЕС да последва курса на САЩ

На 2 февруари френските депутати разгледаха резолюция с предложение съдбата на СЕТА да се реши не чрез парламентарен вот, а на референдум. Ако бъде приета резолюцията, законопроектът може да се окаже тежка пречка пред бъдещето на търговското споразумение между Евросъюза и Канада.
"ЕС трябва да се присъедини към курса, обявен от САЩ, що се отнася до международната търговия, и да го използва като възможност да преформулира своята собствена търговска политика", заяви неотдавна държавният секретар по външна търговия на Франция пред електронното издание "ЮрАктив".
Две седмици преди важния вот в Европарламента френски евродепутати социалисти призоваха своите колеги към сериозен дебат по темата, "към честен подход към търговията, да дефинират заедно нова доктрина за международна търговия". Основните им притеснения са именно главите за регулаторното сътрудничество, които определят като все още твърде неясни. Основен според тях е и рискът за подкопаване правата на европейските страни при законотворческите процеси.


Петиция в Австрия

Първото обсъждане в австрийския парламент на петицията срещу СЕТА и ТТИП вероятно ще бъде насрочено за началото на март, когато вътрешното министерство официално ще потвърди резултатите от нея. Австрийските граждани събраха повече от 562 хиляди подписа в подкрепа на провеждането на референдум за двете спорни споразумения и други търговски сделки. Събраната подкрепа надхвърля необходимите по закон 100 хиляди подписа, за да бъде разгледан въпросът от парламента.
Австрийските политици са разделени по въпроса. Докато Народната партия, по-малкият партньор в управляващата коалиция, твърди, че всички притеснения на австрийската държава са взети предвид в споразумението, по-големият партньор, Социалдемократическата партия, все още е предпазлива относно ефектите от СЕТА за страната.
Като смесено споразумение СЕТА трябва да бъде ратифицирано освен от Европарламента и от всички национални парламенти. Ако един от 28-те го отхвърли, процесът ще бъде стопиран. Само че не е необходимо да се чака да завърши пълният процес по ратификация, защото 90 процента от споразумението действат по т.нар. временно прилагане. Демократично, нали?


Преговори с Япония

Понастоящем Европейският съюз води преговори по споразумение за свободна търговия с Япония - JEFTA. На широката общественост не е известно нито нещо от преговорния процес, нито около мандата на европейските преговарящи. Схемата е същата както при СЕТА и ТТИП - корпоративни групи като БизнесЕвропа настояват за широкообхватни и важни регулаторни клаузи в сделката. Например БизнесЕвропа лобира за хармонизация на стандартите и регулациите, за силно влияние на бизнеса в регулаторното сътрудничество, за сътрудничество на ранен етап между японските и европейските власти, що се отнася до обсъждани закони, които могат да се отразят по някакъв начин върху търговските печалби. Подробности за това може да бъдат открити на: https://www.businesseurope.eu/sites/buseur/files/media/imported/2014-00496-E.pdf.

Недоволството срещу СЕТА и ТТИП сред европейците става все по-голямо. За днес и утре в Страсбург са планирани масови демонстрации с присъстващи от цяла Европа срещу споразумението между ЕС и Канада


Еврокомисарят по търговията Сесилия Малмстрьом, канадският премиер Джъстин Трюдо и канадският министър по международна търговия Кристия Фрийланд се снимат доволни, след като на в Брюксел на 30 октомври м. г. бе подписано споразумението. Замалко да не се случи този "щастлив" миг заради упорството на Валония - белгийската провинция, дала урок на останала Европа, как се отстояват интереси
БГНЕС


С цветни картинки в социалните мрежи от Европейската народна партия рекламират СЕТА


Явно консерваторите смятат, че европейците могат да бъдат залъгани със сладки лакомства и не прозират какво реално се крие зад СЕТА


"Не можем да създадем повече работни места без повече инвестиции", убеждава лидерът на ЕНП Манфред Вебер. Различни проучвания обаче сочат, че СЕТА ще доведе до спад на заетостта в ЕС