МРРБ откри още тънък асфалт и опасни мостове

Подетата от служебния регионален министър Иван Шишков кампания с масирани проверки за качеството на пътищата доведе до потресаващи разкрития. Наследникът му Андрей Цеков продължи в тази посока и продължават да валят доказателства, че контролът върху строителството и поддръжката на шосетата - от страна и на държавата, и на частните надзорни фирми, е бил тотално занемарен.
Цеков отчете резултатите от поредните проверки -  на 14 пътни участъка в гаранционен срок. Тестовете с профилограф и сондажни ядки са стартирали през септември, през октомври са изследвани близо 242 км, взети са 129 сандажни проби. В един  участък има пропадане и слягане на асфалта, в 3 - "недостатъчна дебелина" на асфалта, при 7 моста са констатирани конструктивни дефекти.Всички изпълнители са поканени да си отстранят недостатъците, обясни министърът. Той обаче не разкри кои са фирмите и къде точно са си "оставили ръцете".
  Междувременно шефът на Националната ТОЛ управление Георги Темелков съобщи, че тол камерите вече снимат и за превишена скорост. Темелков демонстрира пред журналисти кака работи електронната система за събиране на пътни такси. Софтуерът на тол управлението разполага с 50 мобилни, 295 стационарни и 100 претеглени в движение контролни точки, посочи Темелков. Снимковият материал, който системата предлага при нарушение за висока скорост на пътя, включва четири снимки. "Тестовете показаха, че програмата може да бъде сертифицирана след малки софтуерни промени", каза Темелков. Той допълни, че очаква Българският институт по метеорология да сертифицира софтуера за превишена скорост на НТУ.
Министерството на вътрешните работи (МВР), агенция "Митници", Националната агенция по приходите (НАП) вече разполагат с данните от тол системата, посочи Темелков. Не стана ясно дали въз основа на нея КАТ вече налага глоби на шофьорите за превишена скорост.Георги Балабанов, външен експерт към Националното тол управление, показа в реално време как работи и как отчита нарушители с превишена скорост контролът на тол наблюдението.
Основната задача на тол системата е да следи пътните такси, но другите функционалности като правоприлагането на ограничаване на скоростта и натовареността са полезни и ние ги ползваме, каза Балабанов.
Системата на Националното тол управление следи още продажбите, трафика, задръстванията по граничните пунктове и натоварването на осите на всяко моторно превозно средство. Софтуерът помага и с информация за зимното почистване на пътищата.
Всички нововъведения се ползват за намаляване на пътния травматизъм, защото всички стационарни точки за контрол правят пълно покритие на пътищата в цялата страна, каза председателят на Управителния съвет на АПИ инж. Ясен Йорданов.
Според него в края на миналата седмица 3 г. приходите от тол системата възлизат на близо 696.5 млн. лв. за три години и половина. Тол таксите бяха въведени от 1 март 2020 г., но заради коронавируса реално влязоха в сила с отмяната на извънредното положение на 13 май 2020 г. От АПИ се надява до края на годината приходите от тол такси да достигнат 800 милиона лева. Това са доста слаби резултати спрямо прогнозите. Плановете бяха годишните постъпления от тол такси да са около 800 млн. лв. - 1 млрд. лв. годишно, което не се случи на практика. Някогашният премиер Бойко Борисов даже я сравни с печатница за пари, която обаче така и не заработи.
Причината е отстъпките, които извоюваха превозвачите след заплахи за протести. Те не плащат за ползването на цялата пътна мрежа, а първоначално определените ставки бяха чувствително понижени с оправданието за Covid-19.
Сега превозвачите отново натискат за намаляване на тол таксите, като искат да се въведе абсурдният принцип - колкото повече ползваш пътищата, толкова по-малко плащаш.