Мутирали ценности

Одата на радостта напоследък не звучи особено радостно. По всичко личи, че в Брюксел има поводи за тревога. За единна Европа става все по-трудно да се представя с единна позиция. Поводи за разногласия - бол: санкциите срещу Русия и бъдещите отношения с нея, изграждането на "Южен поток", противоречивите действия на властите в Киев, спорното Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции... Всеки, произнасяйки гръмки слова за европейското единство, в крайна сметка тегли одеялото към себе си, гледа да защити собствените си национални интереси. Какво по-нормално от това? А европейското единство би трябвало да се търси в изгодата за мнозинството, в диалога и компромиса. Така поне повеляват догмите на демокрацията и на възпетите от всички европейски ценности.
В Брюксел обаче не смятат така. Или, докато се усетим, догмите и ценностите са мутирали. Диктатът и заплахите се оказват по-ефективни от всички останали средства за убеждение. Така вчера на Сърбия й бе наредено да се присъедини към санкциите срещу Русия, ако иска да стане член на ЕС. Никой не я е карал насила да се кандидатира, каза комисарят по съседските отношения и разширяването Йоханес Хан. Той излетя за Белград, за да размаха пръст на място.
Сърбите не би трябвало да са толкова наивни балканджии, та да си въобразяват, че заедно с членската книжка в Брюксел ще получат пътен лист към сполуката, към територията, на която царят свободата, братството и равенството. Свободата се определя от дължината на синджира - т.е. от брюкселските директиви, инструкции и квоти, а те не са еднакви. Там не всички са братя, повечето са само братовчеди - втори, трети и по-далечни. А равенството е само вербален орнамент на т. нар. политкоректност. Тъй че сърбите да се стягат овреме и да свикват с мутиралите ценности.
Още когато Русия прие ответни мерки срещу страните, наложили санкции срещу нея, комисарите обясниха на сръбските кандидати за членство, че не е по братски, не е по европейски, в крайна сметка, да предлагат своя селскостопанска продукция на руския пазар, откъдето европейските стоки са вече изгонени. Това не е проява на солидарност, защото утре, когато санкциите паднат, продуктите на евростарейшините няма да има къде да се върнат. Мястото им ще бъде заето. Трябва да се знае, че в Европа важи правилото "Стани, за да седна!".
Не бе изненада, че сърбите проявиха характер. "Нямаме намерение да въвеждаме санкции срещу Русия. Това не отговаря на нашите национални интереси. Сърбия и Русия са исторически съюзници", съобщи сръбският посланик в Москва и припомни, че Европа не за първи път се опитва да шантажира Белград. Налага се Брюксел да преглътне непослушанието на кандидат-члена, а командировката на комисаря Хан ще бъде полезна за него балканска разходка.
Другият вироглавец е Унгария. Тя си позволи да поръча на Русия строителството на нови реактори за своята АЕЦ, настоява за "Южен поток" и води преговори за разширяване на търговския обмен. Името на премиера Виктор Орбан вече е нарицателно за неправилна и достойна за упреци политика. Но тези дни в Москва бе и външният министър Петер Сиятро, който заяви, че в момента "Южен поток" няма алтернатива, напомни за провала на "Набуко" и прогнозира същата участ за Южния газов коридор, на който БГ президентът разчита. Изтече любопитната информация, че - освен с колегата си Лавров - Сиятро се е срещал и с руския министър на селското стопанство. Нищо чудно, независимо от санкциите, опърничавата Будапеща да си търси обиколни пътечки за земеделските стоки, които винаги са били популярни на руския пазар.
Точно в този момент на проява на непослушание се чу още един глас в защита на "Южен поток". Той също прозвуча в дисонанс с общия брюкселски хор, въпреки че дойде от имащите право на собствено мнение и собствен интерес. "Евросъюзът е длъжен да се опита да отстрани спънките по пътя на изграждането на "Южен поток", каза германският министър на икономиката и енергетиката Зигмар Габриел. Той добави, че проектът е икономически обоснован. Когато това се признава не от друг, а от германски министър, би трябвало да се досещаме, че говоренето срещу проекта е чиста политическа поръчка и няма нищо общо с народополезните цели. Нищо чудно, от стремеж да са образец на послушание, българските управници да останат последни мохикани като защитници на чужди интереси. Затова пък са сред първите, които приеха с отворени обятия мутиралите евроценности.