19 Септември 2019четвъртък12:29 ч.

Музикалната съвест на ХХ век

110 години от рождението на великия руски композитор Дмитрий Шостакович

/ брой: 241

автор:Стоян Ангелов

visibility 1169

Вслушваме се в звуците на безсмъртната "Ленинградска симфония" и неволно потръпваме. Светът се прекланя пред музикалния творец, гражданина и човека Дмитрий Шостакович.
Какво величие на духа, на волята, на порива за творчество, за живот...
"Музикалната съвест на ХХ век" - в това определение като че ли най-пълно се обхващат характерните черти на твореца, гражданина (мислителя) и човека Шостакович. Последователен и безкомпромисен, той се бореше за тържеството на правдата, щастието и справедливостта на възвеличаването на човека - борец и съзидател.
Шостакович беше забележителен син на Русия. Но той принадлежеше и принадлежи на цялото човечество. Неговата вдъхновена и правдива музика стана изразител на най-съкровените човешки пориви и мечти за красота, щастие и свобода.
Огромното и многообразно творчество на Шостакович, неговите симфонии, квартети, опери, оратории и песни са въплътили по вълнуващ и завладяващ начин образите на хората, борещи се, страдащи и побеждаващи. Неговата гениална музика е суров и величествен музикален епос на великата страна. И в малката песен, и в клавирните прелюдии, както и в грандиозните симфонии, оратории и опери се усеща ръката на великия майстор, на твореца-гражданин. В тях е отразена правдиво съвременността, настоящето, което се твори от трудовите хора - работници, селяни и трудова интелигенция.
Съвременността пронизва всички произведения на Шостакович, включително и тези, които са написани върху исторически сюжети и събития от миналото. В нея се съдържа оценката на явленията, в нея се съдържа отношението на композитора към действителността. Предно място в произведенията на Шостакович заема темата на Революцията. Революционен дух пронизва както симфониите му, особено 11-а и 12-а, музиката към филмите "Човекът с пушка", "Великият гражданин", трилогията за Максим, така и песните и хоровите произведения, сред които се открояват "Десетте хорови поеми" по стихове на революционни поети. Сред тях се отличава "Девети януари" - поема, наситена с революционен патос.
Клавирните произведения на Шостакович са интимни, лирични пиеси, в които по своеобразен начин се пречупват впечатленията, породени от заобикалящата действителност. Това особено пълно се проявява в 24 прелюдии за пиано.
Камерната музика заема значимо място в творчеството на Шостакович. Тя като че ли най-добре разкрива специфичния начин на музикално мислене, характерен за композитора. Склонността му към вглъбяване, към проникване в най-тънките трепети на човешката същина на сложните обществени явления намира възможност за пълноценно разкриване в камерните жанрове.
Клавирното трио, клавирният квартет, сонатите за цигулка, виола и пиано разкриват сложна и проникновена музикална образност, богато светоусещане. Но като че ли най-пълно талантът на композитора се е изявил в струнния квартет - любим жанр на Шостакович. За това свидетелства и големият брой - 14 квартета, които той е написал. Между тях намираме лични интимни изповеди, както в седмия квартет, светли образи от природата в шестия, четвъртия и дванадесетия. Но в други творби от този жанр Шостакович разкрива дълбоки трагични образи и преживявания, породени от трагичните събития на нашето време. Осмият струнен квартет е вълнуваща творба, разкриваща образи и преживявания от последната война. Посветен е на паметта на жертвите на фашизма и войната.
Композитор с остро чувство за драматургия, Шостакович проявява голямо внимание към музикално-сценичните жанрове - опера, балет, оперета. Балетите "Златният век", "Болт" и "Светлият ручей", както и оперетата "Москва-Черьомушки" - разкриват особена страна от таланта на Шостакович - великолепното му умение да създава весели, комедийни образи. Но той не търси самоцелен смях, а се насочва към музикалната сатира, към гротеската. Все пак операта привлича най-силно композитора. В тази област той се стреми да развива великите реалистични традиции на руската оперна класика и преди всичко на Модест Мусоргски.
От оперите на Шостакович се открояват "Катерина Измайлова" по повестта на Лесков и "Нос" по повестта на Гогол. "Катерина Измайлова" е трагична музикална драма, в която е разкрита суровата и безправна съдба на жената в царска Русия. Преклонението пред гения на Мусоргски и неговите безсмъртни музикални драми бе поводът Шостакович да осъществи оркестровите редакции на неговите шедьоври "Борис Годунов" и "Хованщина". В тези партитури Шостакович се проявява като забележителен майстор на оперната драматургия и оркестрация. Ораторията също привлича Шостакович със своята монументалност и епична широта. "Песен за горите" е ораторна творба с прекрасни художествени качества.
Шостакович е преди всичко композитор-симфоник. Симфонията заема централно място в неговото творчество, тя му донася заслужено признание, тя го обезсмъртява. Автор на 15 симфонии, той и останалите свои произведения насища с проникновен симфонизъм, с философска вглъбеност и художествено обобщаване на явленията от действителността. Симфониите на Шостакович разкриват широк кръг от образи и явления от действителността. Специфична страна на симфонизма на Шостакович е майсторството му с неповторима художествена сила да разкрива острите жизнени конфликти, като особено силно и релефно показва трагичните страни на явленията. Неговата музика показва издъно човешката душа, неговите мисли и образи дълбоко проникват в съзнанието на слушателя. Симфониите на Шостакович се характеризират с остро чувство за съвременност. В тях са намерили талантливо въплъщение острите социални противоречия, суровият драматизъм и динамиката на нашата епоха, нейният титаничен дух на борба и героични дела. Това определя в пълна степен драматургията на неговите симфонии.
Шостакович откликва искрено и вдъхновено на страданията и борбите на хората. Действеният и завладяващ начин, по който композиторът разкрива тези явления, го поставя в редицата на най-изявените музикални драматурзи. Наистина драматург е най-удачното определение на симфоника Шостакович, защото той с шекспировска сила умее да разкрие и пресъздаде острите конфликти и най-сложните вътрешни движения на човешката душа, сложните психологически състояния. Симфониите на Шостакович може да бъдат оприличени на инструментални музикални драми, с релефно очертани герои, остри конфликти, трагични кулминации и дълбоки философски прозрения.
Минават години, десетилетия, и навярно по симфониите на Шостакович днешните и бъдещите поколения ще откриват пулса на епохата, големите събития, острите стълкновения, които е преживяло човечеството. Те не са ли своеобразна музикална летопис, такива творби като Ленинградската симфония, Пета симфония, Осма, Десета, Единадесета симфония, посветена на революцията от 1905 г., Дванадесета симфония "1917 година". Те, както и останалите симфонии на Шостакович, разкриват образи и явления, които са изстрадани и преживени от хората.
Ленинградската симфония се превърна в забележителен музикален паметник на Отечествената война. "Поиска ми се - писа тогава Шостакович - да създам произведение за нашите дни, за нашия живот, за съветските хора... На нашата борба с фашизма, на нашата бъдеща победа, на моя роден Ленинград посветих своята Седма симфония."
Осмата симфония е най-трагичната творба на Шостакович, в която образът на злото, на хитлеристките нашественици, е създаден по неповторим начин. Зловещата и мрачна токата - третата част на симфонията, поражда асоциации за нещо грубо и механично. Сякаш желязна лавина помита всичко по своя ужасен път.
11-а симфония пресъздава революционните събития от 1905 г. - първата руска революция. Четирите части имат програмни названия: "Дворцовият площад", "Девети януари", "Вечна памет" и "Тревожен звън". В тази грандиозна симфонична творба Шостакович е включил мотиви от руските революционни песни "Варшавянка", "Слушай", "Вий жертва паднахте" и др. Последната част на симфонията е вълнуваща картина на борбата на пролетариата. Мъжествено и сурово звучат мотивите на "Варшавянка".
Характерна особеност за музикалния творец Шостакович е неговото будно и неспокойно гражданско съзнание. То определя темите и съдържанието на неговите творби, то определя патоса и емоционалната развълнуваност на неговата музика. Дмитрий Шостакович е музикалната съвест на ХХ век.
 

Къщата-музей на Шостакович в Санкт Петербург, където той живее от 1914 до 1933 г. 

СЕМ казва решението си за БНР

автор:Дума

visibility 75

БСП поиска: Без споразумения при тежки престъпления

автор:Дума

visibility 119

/ брой: 180

15 882 подписа за промени в НПК внесе БСП в парламента

автор:Юлия Кулинска

visibility 110

/ брой: 180

Гроздоберът подрани заради климатичните промени

автор:Дума

visibility 184

/ брой: 180

3,1% е реалният икономически ръст през 2018 г.

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 180

Банките ще отделят 0,5% от кредитите като буфер от октомври

автор:Дума

visibility 103

/ брой: 180

Обсъждат международен консорциум за АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 111

/ брой: 180

Грета Тунберг говори пред Конгреса в САЩ

автор:Дума

visibility 65

Стачка на морския транспорт в Гърция

автор:Дума

visibility 91

Саудитска Арабия обвини Иран за атаката с дронове

автор:Дума

visibility 153

Датата

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 180

Поети с белезници

автор:Лозан Такев

visibility 118

/ брой: 180

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ