08 Юли 2020сряда12:55 ч.

Музиката е духовна храна и лек, а джазът е свобода и любов

Генчо Въртовски и неговият Олд голд бенд ще ни убедят в това с концерта си на фестивала в Банско

/ брой: 171

автор:Иванка Иванова

visibility 2510

В 15-ия джаз фестивал в Банско за първи път на 4 август гостува Олд голд бенд, както ДУМА писа. Основател и лидер на формацията е тромпетистът Генчо Въртовски. Разговорът ни в прохладно кафене първо тръгва около странната му фамилия. Проследил е до трето коляно рода си, без да узнае българско ли е името. Бърза да подчертае, че тук е роден и израснал, горд българин е. Може би е по-различен начинът му на мислене. Ровейки из интернет, открил същата фамилия в Полша, Естония, Латвия, Македония, Израел. Шегува се, че поляците не правят грешка с фамилията му, посрещат го с "пан Вартовски". Гледайки наскоро спортно предаване по телевизията, открил във волейболния отбор, победил американците, съименник по фамилия.

Гената, както го наричат приятели, е роден в Банско. Явно родителите му са обичали планината, защото избират по време на бомбардировките над София да се евакуират в пиринския град. От родното място остава завинаги любовта към природата. Покорен е от всички български планини. Изкачвал е Алпите, Памир, Кавказ, Тян Шан... И из Хималаите е бил. Приема природата за Божие творение. Отношението му към нея е пантеистично. "Прекланям се пред природата. Иска се страхопочитание, уважение, любов към всичко заобикалящо ни", обобщава именитият тромпетист. Не намира паралели между изкачването на върхове и виртуозното изпълнение на джаз парче. Казва, че едното е чисто физическа наслада, а другото - музиката, е емоция. И в планината има емоции, но те са други - опиянен си от красивите, величествени гледки. Свириш ли, вглъбен си в себе си, искаш да разкажеш, да споделиш съкровено, да накараш слушателите да чувстват и видят музиката със сърцето си. Това всъщност е хубавото изпълнение. Критичен към себе си, Генчо казва, че много рядко е напълно доволен от изпълнението си.


Любопитствам защо тромпет е избрал и събеседникът ми се връща към детството, влюбването в звука на тенор-саксофона. В следвоенните години джаз и саксофон са капиталистически думи. Затова се опитва да свири на пиано и други инструменти. Почти не помни баща си, а майка му - как да събере пари за мечтания саксофон... Купува му тромпет. Парите й не стигат за кутия, та когато поднесла за Нова година подаръка, увила го в амбалажна хартия. Остава един от най-милите подаръци за Гената. Засвирил първо в духова гимназиална музика. За късмет съседът му е известният инструменталист Кирил Влъчков. "Спести ми много усилия в обучението, търсенето на учители", благодари днес Въртовски. В консерваторията е в класа на проф. Кърпаров и асистент Васил Костов. И от тях, и от другите си преподаватели среща разбиране за увлечението си по джаза. За да се издържа, свири вечер из столични ресторанти. Оттогава, 1963 г., не е преставал да свири. "Труден за овладяване е тромпетът. Трябва да се поддържаш постоянно. Няма събота, неделя, ваканция, болен-здрав ли си - свириш. Тежичък за ръцете е инструментът. Имам си едно малко тромпетче, наричам го тренажорче, нося го навсякъде, дори и по планините. Сядам на една поляна, на Мусала или на друг връх и унесен свиря", споделя Гената.

На майсторство се е учил в най-известните софийски оркестри

Започнал с формацията на Емил Димитров "Синьо-белите", но открива, че не е неговото място за отдадеността му на джаза и приема поканата на диригента Кирил Дончев за естрадния състав към БНА. Среща страхотни музиканти и седемте години се оказват "школа за изкуството му на джаз изпълнител". Продължава с известния някога оркестър "Стакато". Две-три години почти не се прибират в България, а обикалят Европа. Турнетата също са школа за младия талантлив тромпетист. Гледа с широко отворени очи западния свят. Защо се разтурва "Стакато", не иска да си спомня. Следва двегодишна школа с оркестър "София" на диригента Димитър Симеонов, син на световноизвестната цигуларка Недялка Симеонова. По-късно изпълнители от формацията основават Динамит брас бенд. "Страхотни музиканти бяха всички. Репертоарът ни включваше всякаква музика, но и много джаз. Намирам, че онова време ми донесе големия успех, а и достойни материални измерения доби трудът ми. Кой знае защо, поканиха ме на работа в бюро "Естрада". Едва изтраях 5-6 месеца, не ставам за чиновник. Слава Богу, спечелих конкурса за Биг бенда на БНР. Почти четвърт век, от 1983 до 2007 г., до пенсионирането ми, свирих, дирижиран от незабравимия Вили Казасян. Да казвам, че и тогава, и сега оркестърът е изключителен - е излишно. В бенда на радиото срещнах много приятели, единомишленици. Решихме да експериментираме с наш състав. От 2007 г. аз, Атанас Хаджиев, Цветан Троянски, Калин Жечев, Митко Гидишки и Васил Василев сме заедно за кеф и удоволствие. Заформихме състава полу нашега, то взе, че се получи. Имаме поръчки от България, покани за фестивали зад граница. Бендът ни се нарича Олд голд, т.е. Старо злато. Исках да е Старо харо - препратка към поезията на Петко Славейков и Яворов. Подсеща, че старото е добро, че свирим добра, харна музика, пък и ние, макар и отлични изпълнители, не сме в първа младост, смее се лидерът. Как обаче по време на задграничните ни участия да се преведе името Старо харо... Остана Старо злато", припомня артистичния си път Въртовски.
Няма как да не попитам какво е за него джазът, има ли

своя класация за най-добрите тромпетисти

Свири 54 години, свидетел е на развитието на тромпетното изкуство у нас, познава и тези, от които се е учил, и дошлите след него. Признава за първи учители Кирил Влъчков, Атанас Атанасов (нарича го страхотен тромпетист), Иван Гинин - дал му също много, и то безкористно, познания, опит. В отминалото друго време потайно, в късни нощни часове слушал чужди радиостанции, излъчващи джаз. Бавничко, но славничко, както се шегува, любовта към джаза побеждава класическата музика. Първият му кумир е традиционалистът Сачмо - Луис Армстронг. След него харесва и други стилове, така че до Сачмо нарежда "гениалния тромпетист Клифърд Браун", който му е кумир и до днес. Прибавя колко още имена е имало и има. Дали са му много. Слушайки някои от тях, настръхва. Открива и антипода на Браун - Майлс Дейвис. Уточнява: "Единият свири топла, бравурна, експресивна музика, наситена с много емоции. Другият е точно обратният стил - куул джаз, без вибрато, пестеливо, леко интровертно."
А какво е за Гената джазът - естествено "свобода, начин на себеизява, любов"! Не си представя живот без музика въобще, слуша и класика, и джаз, и други неща. Късно открил красотата на предкласиката, действаща му като транквилант. Преди десетина години се влюбил и в съкровеността на източноправославното църковно песнопеене. То го релаксира, докато джазът го наелектризира, прави го по-активен, изостря сетивата му. Обича музиката, всичко красиво. Казва още: "Музиката е вечна. Дори и да не свириш, птичките пеят, пчелите жужат, вятърът шуми, планинският поток ромони - все е музика. Първият инструмент е човешкият глас, сетне идват ударните, шумерите ни завещават духовите инструменти. Хармонията от звуци е извикана от живота. От първобитните общества музиката е духовна храна, лек. Днес има дори музикотерапия... За мен истинската хармония от звуци е онова, което ме прави добър, усмихнат. Не разбирам агресията на авангарда, стресира ме. Има подобни модели и в джаза и сигурно не само мен нервират", изповядва известният музикант.
Оказва се, че е свирил с Биг бенда на БНР на първия джаз фестивал в Банско през 1998 г. Сега със Старо злато и гост-певицата Кристина Кирова (внучка е на именития писател Мирон Иванов) подготвят нова програма, включваща доста сериозни неща, но и евъргрийни, джаз и дори една от многото композиции на Въртовски. Посветил я е на приятеля и пианиста Георги Минчев-Гомби, братовчед на рокаджията Георги Минчев. "Надявам се да се харесаме на разноезичната публика", споделя шефът на формацията. Припомняме си как без репетиции на джаз феста в Банско миналата година той засвири с испанско-белгийската група на Йони Видал. Явно обича да рискува, защото доверява: "Джазът е точно това - тръпка. Включваш се свободно, макар да те присвива под лъжичката. Не свириш за пари, мислиш само как с изпълнението своя и на публиката кеф да направиш, красиво да ни е. Свириш със сърце, слушаш със сърце, а не както е в чалготеките - слушат с очи..."
Израснал без баща, Генчо Въртовски

особено цени семейството си

То е неговият живот, всичко най-хубаво, случващо му се от години. Съпругата Албена Безовска работи в БНР. Музикални са и дъщерите, но друг път избират. Виолета наесен ще учи психология, а Ана-Мария трета година ще е в художествената гимназия. Пее много хубаво и понякога солира на бащиния бенд. Въртовски не допускат фалшиви тонове в семейството си. Не е страшен за джазмена и случващият се понякога фалшив звук на сцената - кой разбрал, кой не разбрал, изпълненията продължават, шегува се Генчо. Не само за него е ясно, че от фалша в политиката обаче много хора страдат. С обобщението "Заради политически дисонанси така живеем днес" завършва не във фестивален, празничен тон разговорът ни. И с поканата за суперджаз ваканция, съчетание на музика на световно ниво с красива природа и туристически предизвикателства от епохата на Възраждането до днес в Банско.
 

Не пуснали туристи на плаж, бил резервиран

автор:Дума

visibility 285

/ брой: 128

Внасяме 32 хиляди тона дрехи втора употреба

автор:Дума

visibility 365

/ брой: 128

ЕК: България ще се възстанови по-бавно от очакваното

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 128

Курортно лято

автор:Лозан Такев

visibility 213

/ брой: 128

Има решение за кризата

visibility 259

/ брой: 128

Новата цивилизация на хората с достойнство

visibility 181

/ брой: 128

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ