Музиката му е винаги нова и дълбоко българска

Петър Михайлов

Точно в разгара на лятото, когато е отпускарският и ваканционният сезон, без много шум един от най-големите родни композитори навърши 70 години. Александър Йосифов е роден в София на 12 август 1940 г. Кръстен е на дядо си по бащина линия - изявен толстоист и един от най-будните и ревностни културни дейци на Казанлък, където почти преди век се е родил и бащата на Александър - Йоско.
Потомствен музикант, диригент и педагог. Чичо му - славният тенор Илия Йосифов, има цяла своя вокална школа. Всъщност две са истинските български школи, от които излизат големи певци през втората половина на ХХ век - Бръмбаровата и Йосифовата. Най-известната представителка на Йосифовата е все още пеещата и преподаваща, световнопризнатата Райна Кабаиванска. Нейни колеги са Павел Герджиков, Сабин Марков, Иван Консулов, Димитър Станчев, Стефка Минева, Здравко Гаджев.
Музиката на този композитор е винаги нова и дълбоко българска. Обичана е от публиката заради богатата и разнообразна мелодика, песенност, драматургичност. Професорът се изявява във всички музикални жанрове. Великолепни солови концерти - двата цигулкови, четвъртият и петият клавирен, са всепризнати постижения на маестрото. Голямата историческа опера "Хан Крум Ювиги" е представителна за автора си. Последната засега опера - "Съдба за двама", също предизвика голям интерес и имаше цяла дискусия около нея - едно модерно и зряло произведение, което сам авторът високо цени.
Истинска приятна изненада е, че в края на ХХ век проф. Йосифов създаде няколко опуса, които се оказаха постижение не само в развитие на родното музикално изкуство, а и на световното. Все още е пресен споменът за блестящата изява на достойния българин в Токио през 1997 г., където беше премиерата на "Канон и токата" за два рояла и два клавирни квинтета на 16 ръце, както и другото забележително произведение - "Симфония концертанте", която е за две клавирни дуа и оркестър от 10 рояла (24 пианисти - 48 ръце). По някакъв щастлив начин подобни събития напомнят, че той е възпитаник на Панчо Владигеров. И тук друга изненада - баща му Йоско Йосифов е най-възрастният по хронология ученик на Владигеров. Оказва се, че към тази велика родна школа принадлежат баща и син. А сред колегите им са всички големи наши майстори като Парашкев Хаджиев, Димитър Сагаев, Александър Райчев, Лазар Николов, Васил Казанджиев, Красимир Кюркчийски, Иван Спасов, Мара Петрова, Юлия Ценова.
Дирижиране маестрото е учил при друг Владигеровец - легендарния Константин Илиев. През последните две десетилетия проф. Йосифов се изявява активно именно като диригент. Почти всички големи млади родни певци дебютират именно под неговото ръководство - ще спомена само впечатляващите баси Деян Славчев и Деян Вачков, тенора Петър Костов, мецосопраното Петя Иванова. За първите си рецитали от майсторски класове голямата Райна Кабаиванска покани точно той да дирижира и партнира на нейните възпитаници.
Забавните песни на маестрото също се радват на дълъг и успешен живот - "Синева" на Васил Найденов, "Боянският майстор", "Молба" на Лили Иванова и т.н. Хитовете, разбира се, са много и в една малка статия не е възможно да се изредят всички. Предпочитани са лиричните текстове, изваяни от майсторската ръка на Павел Матев. А по стиховете на Георги Константинов композира великолепни солови песни за нисък глас и пиано, изпълнени вдъхновено от друг легендарен певец - проф. Павел Герджиков.
Навсякъде - от поп песните, през соловите, та до мащабните симфонии и концерти, опери и балети маестрото намира сполучливата и интересната форма, новия и диалогичен музикален език и успява да достигне сърцето на слушателя и зрителя. Да е жив и здрав и да даде на България и света още нова, дълбока и вълнуваща музика, която да е постижение и гордост за всяка национална култура.
На многая лета, скъпи Маестро!