Музиката трябва да се пише честно

Боряна Статкова


"Джаз соната за тромпет и пиано" от Любомир Денев ще звучи премиерно на 7 октомври от 20 ч. в салона на Драматичния театър в Пловдив, научи ДУМА от Фани Филипова. С премиера на най-новото си произведение, написано специално за фестивала "Пловдивски джаз вечери 2011", Любомир Денев ще отбележи 60-годишния си юбилей. Творбата е посветена на Венци Благоев, дългогодишен творчески партньор на маестро Денев. Квартетът му "Jazz Makers" ще се представи във втората фестивална вечер, в него са още тромпетистът Венцислав Благоев, Стоян Янкулов-Стунджи (барабани, перкусии) и Борис Таслев (контрабас). Програмата е изцяло по композиции на Денев и е рамкирана от пиесите "Разходка в неделния следобед" и "Обреден танц", написани още преди 35 години. Те са изпълнени за първи път от Любомир Денев трио по време на Първия преглед на джаз съставите, София, 1977, а на 7 октомври в Пловдив ще прозвучат по нов, различен начин. С ярко запомняща се тема, "Дъждовен ден в Сан Франциско" е композиция, която с основание може да се причисли към най-новите стандарти в джаза. Във всички останали пиеси присъства неизменно един отличителен белег - мелодиката и ритмиката са в тясна родствена връзка с българския фолклор, което ги обединява, придава на цялата програма характерен облик и индивидуалност. В съчетание с елементи от съвременната камерна музика и импровизационното майсторство на изпълнителите се оформя цялостна концепция за модерен български джаз.
Любомир Денев е роден на 12 септември 1951 г. във Видин. Завършва ДМА в класа по ударни инструменти на именития Добри Палиев. В академията заниманията му по композиция са с проф. Цветан Цветанов и проф. Парашкев Хаджиев, а като оркестров диригент - в класа на проф. Константин Илиев. Усъвършенства диригентското си майсторство на международните курсове при Фр. Ферара и Ед. Даунс, продължава обучението си по композиция при проф. Анатол Виеру. През 1983-1984 г. Любомир Денев пътува в САЩ по Програмата за културен обмен, където се запознава отблизо с мюзикълни продукции на Бродуей и работата по филмова музика в Холивуд, изявява се и като джазмен. Димитър Ковачев (известен композитор, вече и продуцент, който от 20 години живее и има дейност в САЩ), казва: "Опитвам се да намеря пазар в САЩ на уникалния възглед на Любомир Денев, с когото се знаем, откакто спечелихме в началото на 80-те години награди на Младежкия конкурс за песни. Любомир Денев е толкова универсален, че е еднакво необичайно и трудно да се намери дистрибутор за неговите творби." През 2008 г. Любомир Денев е поканен от Министерството на културата на Бавария в международния културен център "Вила Конкордия", където твори, изнася лекции и концерти една година.
Над 40 изпълнители поздравиха Любомир Денев от сцената в голямата зала на НМУ "Л. Пипков" с концерт в програмата на международния фестивал "Софийски музикални седмици". Тогава започнахме и този "юбилеен" разговор с именития музикант.

- Приятелите по-лесно ли разбират вашето творчество?
- Естествено. Това са кръг от хора, които обичат моята музика, изпълняват я с респект, никой не е принуден или накаран насила да свири. Това са хора, които винаги откликват на моите проекти.
- Разговаряте ли с тях, въпреки че се познавате и сте приятели, за изпълнението?
- Работил съм с всеки поотделно върху композициите, върху творбите, в изграждането на концепцията, на образа, за да се стигне до завършен вид на изпълнението. Изпълнителят трябва да се възползва от преимуществото да работи с живия автор. Аз самият предпочитам лично да предам обяснено посланието ми, защото не всичко може да се изрази с ноти. Моята музика е специфична. Пиша с думи обяснения, където нотите не стигат. След като общува с мен, изпълнителят може да прави каквото си иска. Понеже в моите творби има импровизационни моменти, последните ми работи съдържат видеоклип с обяснение как аз го правя, каква е основата, намерението на автора.

Първата творба от концерта - пиесата "Химн на слънцето", е с награда на конкурса за нова клавирна композиция за роял "Бьозендорфер" - 2005 г., записана за БНР от пианиста Ростислав Йовчев, който я изсвири "на живо". "Композирано с блестящо познаване на клавирния тембър и колорит, към тази вариационна форма особена прелест за изпълнител и публика носят двата бавни епизода, където действието сякаш "замръзва", а съзерцанието в слънчевия отблясък обгръща звуковото пространство", възхищава се Ростислав Йовчев. Вдъхновението му се предаде на публиката от мнгообразието на изрази на пиесата и красотата на тоновете. Изключително богатата музикалност и фантазия на Любомир Денев се изявиха в джаз версията му на популярната народна песен "Грозданка", в "Ден след джем сешъна". Мила Павлова омагьоса с музика и с изпълнението си на соловата пиеса за флейта "Заклинания", включена в новия й компактдиск. Признание на Любомир Денев за предпочитанието му към вокалната музика и доста голямата му придирчивост към словото бяха песни по стихове на Владимир Башев (кандидатстудентски песни) в изпълнение на известните баритони Александър Мутафчийски - "Как късно...", и Пламен Бейков - "Рисунка", на пианото бе Божена Иванова. "Викът" по стихове на поетесата Мирела Иванова, написана наскоро, прозвуча в прекрасното изпълнение на младия ансамбъл "Октавойс". "Drumland - Страната Барабания", включена в репертоара на международен конкурс за перкусионни триа в Люксембург, е посветена на перкусионната школа на неговия учител Добри Палиев (искряща и очарователна, преломна в творчеството му, написана в Германия). Прозвучаха и още песни от 90-те години по стихове на Иван Вазов, Жак Превер в изпълнение на Олга Динова, приятел от годините, когато Любомир Денев е диригент в Музикалния театър (до 1986 г.), в изпълнение на Еделина Кънева - песен из филма "Птицата", стихове Валентина Радинска, "Свети, любов" и "Happiness" - по английски текст на Пат Уайт. "Преображения" е създадена специално за квартет "Фрош", като Любомир Денев каза, че е силно впечатлен от качествата и възможностите на младите музиканти. Той самият беше пред пианото, тъй като партията на пианото в голямата си част се импровизира. Венеция Караманова, съученичка и първи изпълнител на едни от първите му ученически опуси за пиано, диригентка на младежката камерна формация "Децата на Орфей", вдъхновено водеше изпълнението на песни из цикъла "При извора", награден на международния конкурс в Ихлава - Чехия, 2002 г.

- Имали ли сте през различните години определение какво означава музика, като работите в толкова различни жанрове?
- Трудно може да се даде определение буквално на всичката музика. Променят се виждането, вкусовете, предпочитанията през годините - с възрастта, с натрупването на творческа биография. Има неща, които не се променят цял живот, които са основа - музиката трябва да носи някакво послание, да има някаква емоционалност, трябва да докосне, прави се за хората, за публиката, не бива да е сама за себе си, да се пише честно.
- Какво означава честно?
- Всяко музикално зърно съдържа в себе си целия плод и не мога да го водя както си искам, а трябва само да следвам естественото развитие. Композиторът трябва да има умението да разчита собствените си идеи, собствените си кълнове, накъде водят те. Затова много композитори пишат, драскат, късат, хвърлят, търсят, защото виждат, че ръката, композиторската мисъл понякога се отклонява, а зърното съдържа някакви закони на развитие, които трябва да се намерят.
- На колко години свирехте вече в бар?
- На 14 и половина, в бар "Ален мак", през нощта, преди да ме приемат в музикалното училище. Нямах право на тази дейност и почти всяка нощ имах проблеми с портиера - не ме пускаше.
- Имаше ли полза?
- Не е много здравословно, но се натрупва опит, който помага в определен момент. Вече не свиря на ударни инструменти, но използвам пианото повече като ударен инструмент.
- Това, че сте на свободна практика, вид свобода ли е?
- С изключение на 4 години, които бях на половин щат като аранжор в Националното радио, от 1986 г. съм на свободна практика. Свобода, независимост и в същото време и обратната страна, защото свободата е относително понятие. Нямам задължението да ходя на работа в 9 ч., затова пък още в 8 съм пред компютъра. В 5 ч. не си тръгвам от офиса - мога да седя до късни нощи. Така че ако това е свобода... То е възможно благодарение на това, че ме търсят за филмова и театрална музика.
- Съобразявате ли се с вкусовете на публиката?
- Съобразявам се с моите схващания. Наскоро осъзнах, че и аз съм част от публиката. Публиката е имагинерно понятие, сбор от хора, индивидуалности с различни вкусове, с различно ниво на подготовка, на схващане. Това е много смътно понятие, с което не мога да се съобразя. Когато пиша театрална или филмова музика, имам едно наум, че трябва да подхожда на темата, на задачата, която изисква режисьорът. Работя с режисьори, които са много прогресивни, дават свобода в дадени рамки. Свободата без граници е безсмислица, казват. Когато пиша, самият аз гледам да не се повтарям, гледам да изненадвам себе си. Ако не изненадам себе си, няма да изненадам и публиката. Във всеки жанр - поп, фолклор, камерна, симфонична музика, мюзикъл или опера, според спецификата на жанра винаги може да има нещо необичайно, изненадващо. Ако няма - става халтура. Бедата на комерсиалната музика е тогава, когато повтаря установени клишета и щампи, когато тъпче на едно място. Ако и в по-развлекателните жанрове има нещо необичайно, новаторско, хармоничен ход или мелодична линия, някаква концепция във вокала или ритъма, тогава те са стойностни. Джазът и поп музиката не са нещо по-долнопробно.