МВР да стане министерство и на културата

Време е да закрием Министерството на културата. Това ще е удивителна антикризисна мярка. А да си признаем и друго - функциите на културата все повече биват приватизирани от МВР, така че: "Долу министъра на културата!", вън чиновниците, полицаите оттук нататък ще имат грижата за обогатяването на българския дух. След като МВР преоткри киното, се насочи едновременно към музиката и поезията.
Тези дни бяхме изумени от създаването на химн на МВР, който ще бъде изпълнен от топлюбимеца на властта Веселин Маринов. Величието на текста, сътворен от Евтим Евтимов, заслужава внимателен литературен анализ. Нека да се насладим на първия куплет:
Ако някой някъде предава
своето отечество и слава,
ако клетвата за дълг прегази -
моята полиция ме пази.
Ето как лирическият герой си позволява ултимативно да захвърли просташките идеи за някаква индивидуална свобода. С дръзновението на палав богослов той описва новооткритата йерархия на ценностите в епохата на ГЕРБ - отечество, слава, дълг. Това е новото триединство на модерната личност, която знае, че Станишев е първи братовчед на Сатаната, а Георги Първанов е таен съветник на злите сили.
Заради това вторият куплет вече навлиза в лирически детайли, които не търпят противоречие:
Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,
истината днес е само тази -
родната полиция ме пази.
Тук поетът и изпълнителят (творчески сиамски близнаци) стават яростни разобличители на мафията. "Продажното братство" е многопластов литературен образ с вълнуващ намек за престъпната тройна коалиция. Народът е имал богатство, което фигурите от продажното братство безсрамно са измъкнали, но точно тук се появава фигурата на "родната полиция". Тя бди над гражданите като майчица и мафията трепери от нея. Величието на полицията е предадено като любовен трепет в душата на героя, но както бе отбелязано в началото - в епохата на ГЕРБ хората са свободни да плюят на ретроградния морал, който досега не е гледал с добро око на жаркото целуване на полицейската кубинка. Еснафи!
Последният куплет е апотеоз на добротата:
Ако някой вярата убива
и престъпниците сам прикрива,
ако някой пред лъжата лази -
нашата полиция ме пази.
В тези редове полицията е изведена в ранг на църковна институция. Защото тя преследва "убийците на вярата" - още един титаничен образ за ужас на опозицията. Тук вече разкриваме тайната, закодирана в първите два куплета. В кого може да е вярата? Отговорът е очевиден за хората с чисти сърца, неопетнени от четенето на книги. Вярата има едно измерение - Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Да не вярваш в тях очевидно вече ще е престъпление в очите на министерството и на културата, т.е. на МВР. Кратко и ясно.
И така стигаме до рефрена, който ще ни проглуши ушите, защото сам по себе си обяснява литературно-полицейските съновидения:
Хора, подарете цвете,
хора, запомнете ни добре!
Гордост е да служиш в редовете
на България и МВР.
България и МВР. България е МВР. Ясно ли ви е вече? Изясни ли ви се всичко? Няма къде да мърдате повече! Добре дошли! Моля всеки, който е изпитал възмущение при четенето на това стихотворение, да си стегне багажа (кърпа, бельо и четка за зъби) и сам да се предаде на полицията. МВР вече ще ви пази качествено, неблагодарници такива!