МВР и НАП влязоха в "Автомагистрали"

МВР и НАП влязоха на проверка в "Автомагистрали" ЕАД. По първоначална информация проверката е свързана с АМ "Хемус". По-рано Главна дирекция "Национална полиция" започна проверка за нарушения при строителството на автомагистралата. В сряда лотовете 4 и 5 бяха заснети с дрон, за да се установи дали по тях е извършвана дейност, стана ясно от изявление на директора на ГДНП гл. ком. Станимир Станев. Проверки ще има и по останалите лотове.

Причината за започналото разследване са изнесените данни от регионалния министър Виолета Комитова за неправомерно изплатени огромни аванси за строителство на определени участъци, по които обаче няма дейности или са в минимален обем. Ще се проверяват и договорите по тях.

"За лот 4 са преведени 75 млн. лв., от които 72 млн. лв. на подизпълнителска фирма. За лот 5 са дадени 91 млн. лв., от които 84 млн. лв. са преведени на друга фирма подизпълнител. За да визуализираме този терен, ще извършим заснемане с дрон и ще направим снимки по протежението на магистралата", коментира Станев. Той посочи, че ще бъдат обследвани терените, тяхната собственост, дали са били отчуждени и за кои има разрешение за строеж. Ще се проследи цялото движение на паричните средства и тяхното усвояване за съответните дейности, извършени на магистралата. Според договорите трябва да има наемана техника и доставка на материали.

"Искаме да видим на място къде е техниката и ще проверим къде са материалите", казва Станев. Според него проверките ще приключат до няколко седмици. Ангажирани са експерти от всички структури на МВР. Най-вероятно на по-късен етап ще се образува и съответното производство. Когато имаме достатъчно данни, ще бъде докладвано и на прокуратурата, допълни директорът на ГДНП.

Пакет с промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) е изготвило МРРБ, за да се предотврати появата на скандали, съдебни дела и спорове за нерегламентирано строителство и "тълкуване" на нормативни актове. Част от нашумелите примери са свързани със смъртта на 16-годишно момче от незаконен кабел на столичния булевард "Академик Иван Гешов", небостъргача на "Артекс" в кв. Лозенец, огромната дискотека на плажа в къмпинг "Смокиня", която по документи е преместваем обект. Предложенията представи регионалният министър Виолета Комитова. Те ще бъдат внесени в новия парламент.

В ЗУТ трябва да бъде забранено към преместваеми обекти да се изграждат външни връзки като подаване на ток и вода без разрешения за строеж, посочи Комитова. В момента захранването на такива обекти става само с предписание на експлоатационните дружества, без да се изисква разрешително за строеж. "В случая с убитото от ток момче никой не е сложил подписа си под нерегламентираните свързвания на павилионите на тротоара на бул. "Гешев". Трябва да се сложи ред", каза Комитова. Според арх. Влади Калинов, шеф на ДНСК, хоасът с нерегламентираните свързвания е причина и за загрозяването на градската среда с опънати кабели навсякъде.

В ЗУТ трябва ясно да се регламентира срокът на действие на строителните разрешителни. "Знаете в случая "Артекс" 20 юристи дадоха 20 становища кога изтича тяхното строителство за строеж. В закона предлагаме да се разпише ясно, че разрешението важи единствено от датата на издаването му", каза Комитова. "Законовата поправка не е само заради "Артекс", почти всички строители на големи сгради в страната не знаят кога им изтича разрешителното за строеж", допълни арх. Калинов. 

Друга законова промяна трябва да реши проблема с преместваемите обекти, които всъщност са стабилни, огромни постройки и за които ДНСК се оказвала с вързани ръце. Причината е, че ЗУТ не предвижда държавният строителен надзор да се намеси и да спре подобни постройки, нито да ги разруши. Такъв е случаят с дискотеката на плажа в къмпинг "Смокиня", която се появи това лято с разрешение на местната община. С промяна в ЗУТ искаме да бъде регламентирано ДНСК да може да проверява още преди да се реализира подобен проект, каза Калинов.

Министър Комитова заяви, че трябва да бъде облекчено издаването на разрешителни за строеж, защото в момента липсата на ясни срокове и продължителната процедура е източник на корупция. "Мъчителният процес на издаване на разрешителни за строеж затруднява всички български граждани и всички инвеститори. Тежката и продължителна процедура е изгонила много чуждестранни инвеститори. 10-процентният данък у нас не ги топли, за тях времето е пари и те не може да чакат 3-4 години, докато получат разрешение за строеж за по-сложните обекти", коментира Комитова.