Пациентите и техните близки не могат да бъдат задължавани да осигуряват определен брой кръводарители като условие за хоспитализация или извършване на операция. Дарителската бележка не може да бъде самостоятелно задължително условие за лечение, ако подобно изискване не произтича от нормативен акт. Това заявява Министерството на здравеопазването в официален отговор до Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването, подписан от заместник-министъра на здравеопазването д-р Николай Вълов.
Позицията на ведомството е в отговор на сигнал от асоциацията за практика на лечебни заведения да изискват от пациенти бележки за определен брой кръводарители като условие за прием или извършване на планова операция.
Повод е случай, при който лечебно заведение е отказало да признае кръводаряване, извършено в Районния център по трансфузионна хематология в Стара Загора с аргумента, че дарителите трябва да са дали кръв в София, Перник, Кюстендил или Благоевград.
В отговора си министерството категорично разграничава доброволното кръводаряване от задължението пациентът да осигурява дарители. Кръводаряването в Република България се основава на принципите на доброволност и безвъзмездност, се казва в отговора.
Според ведомството осигуряването на кръв и кръвни съставки за лечебния процес е част от организацията на системата по трансфузионна хематология и не следва това задължение да бъде прехвърляно върху пациента и неговите близки.
От министерството уточняват, че доброволното кръводаряване от близки и други граждани трябва да бъде насърчавано заради необходимостта от поддържане на достатъчни количества кръв. Това обаче е различно от поставянето на условие пациентът да намери определен брой дарители, за да получи медицинска помощ.
"Сам по себе си фактът, че кръводаряването е извършено в друг град или област, не представлява нормативно основание официален документ, удостоверяващ извършеното кръводаряване, да бъде отказан единствено поради мястото на неговото издаване", посочват от министерството.

