Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан пред ДУМА: 80% от кубинското население е родено и израсло в условията на икономическа блокада

- На 27 и 28 октомври ще се проведе дебат по резолюцията, касаеща въпроса за блокадата. Очаквате ли някакви промени в сравнение с предишни гласувания?
- На 27 и 28 октомври, по време на заседанията на Общото събрание на ООН, ще бъде разгледан проектът за резолюция, озаглавен „Необходимост от прекратяване на икономическата, търговската и финансовата блокада, наложена от Съединените американски щати срещу Куба“.
Това ще бъде 34-ият път, в който Общото събрание разглежда този въпрос и излиза със становище по него. Новото, уникалното и изключителното в случая е, на първо място, крайното засилване на блокадата. За първи път – отвъд обсъжданията, проведени през юли миналата година – Общото събрание ще приеме резолюция, засягаща енергийната блокада, блокадата върху доставките на гориво и колективното наказание, което това налага на целия кубински народ. С други думи, този път Общото събрание ще реагира на ситуация, характеризираща се с изключително затягане на блокадата – действие, което причинява още по-тежки хуманитарни вреди, като част от целенасочения замисъл, стоящ зад тази политика.
Както отбеляза министърът на външните работи на Република Куба Бруно Родригес Пария, втори съществен аспект в случая е бруталният и извънреден стремеж на правителството на Съединените щати – и по-конкретно на Държавния департамент и държавния секретар – да окажат краен, безпрецедентен натиск върху редица държави членки на Организацията на обединените нации. Целта е тези суверенни държави да бъдат принудени да променят позициите си по отношение на въпросния проект за резолюция, което на практика ги задължава да се откажат от решения, които са отстоявали суверенно в продължение на десетилетия. Накратко, тази ситуация включва както драстично затягане на енергийната блокада – форма на колективно наказание, която възпрепятства търговията и доставките за Куба, – така и необичайна, изключително интензивна кампания от страна на Държавния департамент.
В продължение на десетилетия международната общност поддържа ясна, дългогодишна и почти единодушна позиция в подкрепа на необходимостта от незабавно и безусловно прекратяване на блокадата срещу Куба. Наскоро, по време на сегмента на високо равнище на Общото събрание на ООН през септември, повече от 40 ръководители на делегации включиха в изказванията си осъждане на блокадата срещу Куба, посочвайки я като въпрос, който е от значение и интерес за международната общност. През юли тази година Куба предложи възобновяване на дебата относно блокадата в рамките на Общото събрание на ООН – инициатива, която получи подкрепата на 138 държави.
Въпросът, който ще бъде обсъден от Асамблеята, в никакъв случай не е двустранен проблем. Той засяга суверенните права на всички държави на планетата; свързан е със защитата на техните интереси от групи държави – като например Европейския съюз.
Уверени сме, че Общото събрание на Организацията на обединените нации, чрез съдържателен дебат и последващо гласуване, ще подкрепи тази резолюция – резолюция, която е ценна не само за Куба, но и за международния ред и за защитата на правата на държавите, особено на малките държави и тези от Глобалния юг.

- Съединените щати не спират да обвиняват Куба в едно или друго. Последното твърдение засяга предполагаемо участие на Куба във войната в Украйна. Можете ли да ни кажете повече за това?
- Тази кампания не е нова, тя беше една от клеветите, използвани миналата година от администрацията на Съединените щати в опит да „убеди“ трети страни да не подкрепят Куба. Куба официално изрази позицията си – както миналата година, така и тази. На 21 октомври беше публикувано изявление на кубинското Министерство на външните работи, в което се потвърждава категоричното отхвърляне на неверните обвинения – лишени от каквато и да е основа или доказателства, – които правителството на Съединените щати продължава да разпространява относно предполагаемо участие на Куба във военния конфликт в Украйна, с цел да въведе в заблуждение и да дезинформира международната общност.
Министерството на външните работи категорично потвърждава, че Куба не е страна в този конфликт, нито участва с военен персонал в него или в която и да е друга държава. Куба подкрепя мирното разрешаване на конфликти чрез диалог и преговори – включително в случая с Украйна – в съответствие с международното право и Устава на Организацията на обединените нации.
За разлика от Съединените щати, Куба има безупречна репутация по отношение на борбата със сериозния бич на наемничеството – въпрос, по който страната прилага политика на нулева толерантност. В съответствие с това, Куба преследва и наказва наемничеството съгласно своето национално законодателство и международните си задължения.
Нито един от кубинските граждани, които са участвали или участват в какъвто и да е аспект на този конфликт, не е получил насърчение, подкрепа или съгласие от страна на която и да е кубинска държавна или правителствена институция. В преобладаващия брой случаи вербуването на тези кубински граждани – подобно на това на лица от много други националности – е извършено от чужбина.
От 2023 г. насам, в подготвителната фаза са разследвани 17 случая, свързани с престъплението „наемничество“, в които са замесени 49 обвиняеми. От тях 43-ма са изправени пред съда в рамките на 12 отделни производства, като прокурорите са поискали наказания „лишаване от свобода“ за срок от 5 до 16 години. По 5 случая, засягащи 6-има обвиняеми, Главната прокуратура реши да не повдига обвинения и разпореди прекратяване на делата, тъй като участието им в предполагаемото престъпление не е могло да бъде доказано. Към момента са проведени 10 съдебни заседания, а по още 2 случая предстои разглеждане. Обвиняемите бяха осъдени в съответствие с исканията, представени от Главната прокуратура.

- Нараства ли заплахата за Острова на свободата? Президентът Тръмп повтори, че след войната в Иран, следваща е Куба…
- Настъплението на експанзионизма, актовете на узурпация и завоевание, както и военната и икономическа агресия са тревожни. Стремежът на правителството на Съединените щати да наложи мир чрез сила е абсурден и непостижим. Фундаментални стълбове на международното право и на Организацията нa обединените нации – като например суверенното равенство на държавите – са подложени на постоянни атаки.
Регионът на Латинска Америка и Карибите е обект на офанзива от страна на правителството на Съединените щати, което се стреми да възроди архаичната „Доктрина Монро“ чрез ново и спорно „допълнение“.
Милитаризацията се използва като инструмент за господство под предлог за борба с трафика на наркотици или с несъществуващия феномен „наркотероризъм“. Срещу икономиките на редица държави в нашия регион са въведени наказателни мита. Насърчават се инициативи, целящи да ни разделят на „съюзници“ и „противници“, като същевременно се правят опити за отслабване на механизмите за координация и интеграция, за чието изграждане сме положили толкова много усилия.
На този фон се наблюдава безпрецедентно затягане на икономическата, търговската и финансовата блокада на Съединените щати срещу Куба – включително енергийна блокада, чиито последици са равносилни на тези от морска блокада, което според международното право представлява акт на война. Към това се добавят така наречените вторични санкции, агресивна медийна офанзива и системна заплаха от военна агресия.
Заплахата от използване на военна сила срещу Куба остава – подход, който представлява нарушение на международното право и грубо противоречие с Хартата от Сан Франциско.
Ако това се случи, то ще представлява престъпление от огромни мащаби. Ще доведе до смъртта на кубинци и млади американци, както и до неимоверни разрушения. Надяваме се, че това никога няма да се случи. Куба ще упражни законното си право на самоотбрана с максимална решителност и енергия. Тази агресия е съпроводена от брутална медийна и когнитивна война, насочена не само срещу кубинския народ, но и срещу американските граждани и световното обществено мнение.
Често ни питат какво се стремят да постигнат Съединените щати с подобно агресивно поведение – въпрос, който обикновено ни изненадва, предвид факта, че представители на това правителство открито и недвусмислено са заявили своята цел: да завземат Куба, да установят контрол над страната и да доминират в нейната икономика. С други думи, те се стремят – чрез агресия и икономическо задушаване – да ликвидират националния суверенитет, за който поколения кубинци са се борили още от XIX век: първо, за да го извоюват, а след постигането на пълна свобода през 1959 г. – за да го запазят.
Поведението на администрацията на САЩ се основава на погрешното твърдение – изказано по-рано тази година, – че Куба представлява необичайна и извънредна заплаха за националната сигурност и външната политика на Съединените щати. Чрез тази кампания тя се опитва да оправдае своите жестоки и нехуманни действия. Никакъв предлог не би могъл да оправдае актове на геноцид или колективно наказание.

- Как кубинският народ издържа на толкова много санкции?
- Куба е изправена пред едностранни принудителни мерки, наложени от Съединените щати. Нито една международна организация не е налагала санкции на Куба.
Блокадата продължава вече повече от 60 години. 80% от кубинското население е родено и израснало в условията на тази блокада.
Пред лицето на изключителните трудности, породени от засилването на многосекторната блокада от януари 2026 г. насам, кубинското население проявява огромна устойчивост, находчивост и – преди всичко – решимост да защити своята независимост и суверенитет.
От януари 2026 г. ситуацията се изостри, ставайки по-жестока и опасна с въвеждането на енергийна блокада. Чрез сплашване и принуда тази блокада забранява на всички държави да изнасят гориво за Куба – мярка, равносилна на морска блокада, която според международното право се класифицира като акт на война.
Чрез поредица от последователни мерки правителството на САЩ наложи допълнителни забрани за всички държави по отношение на продукти и услуги, които не могат да бъдат изнасяни или транспортирани до Куба. Над 7000 контейнера са задържани в различни пристанища – много от тях съдържат храни, лекарства и медицински изделия или дори стоки, договорени от частни кубински компании.
В един извънреден и безпрецедентен акт, една свръхдържава едностранно лишава всички държави от правото да изнасят каквито и да е продукти по свой избор за страни по свой избор, като същевременно всеобхватно и упорито нарушава свободата на търговията и корабоплаването.
Към това се добавят сплашването на предприемачи от различни държави – принуждавайки ги, против волята им, да се откажат от своите инвестиции и дейност в Куба, – създаването на пречки и капани за блокиране на пристигането на напълно законни търговски пратки, оказването на натиск за възпрепятстване на потока от посетители и туристи, както и целенасочените усилия за максимално ограничаване на законния достъп на Куба до финансиране, технологии и пазари.
В Куба, както е добре известно, сме изправени пред многоизмерна агресия от страна на правителството на Съединените щати – постоянна, злонамерена и безпощадна враждебност, която продължава вече близо седем десетилетия. От януари 2026 г. насам тя се засили, ставайки още по-жестока и опасна с налагането на енергийна блокада. Чрез сплашване и принуда тази мярка забранява на всички държави да изнасят гориво за Куба – действие, равносилно на морска блокада, която според международното право се класифицира като акт на война.
Чрез поредица от последователни мерки правителството на САЩ наложи допълнителни забрани за всички държави по отношение на продукти и услуги, които не могат да бъдат изнасяни или транспортирани до Куба. Повече от 7000 контейнера са задържани в различни пристанища – много от тях съдържат храни, лекарства и медицински изделия или дори стоки, поръчани от частни кубински компании.
Целият свят е наясно какво се случва днес с нашия народ.
Добре известно е, че тези хуманитарни последици произтичат от печално известния меморандум на Малъри от 1960 г., който утвърждава – като официална политика, оставаща в сила и до днес – свалянето на кубинското правителство чрез икономическо задушаване и причиняване на огромни страдания на народа, породени от материална лишения, глад и отчаяние.
Всеизвестно е, че целенасоченият ефект от тази политика води до продължителни периоди без електричество за нашите семейства; до дни и седмици без достъп до питейна вода; до влошаване на здравните услуги; както и до смъртни случаи, които не би трябвало да се случват – смъртни случаи, пряко свързани с блокадата. Такива са например случаите, произтичащи от удвояването на детската смъртност, причинено от липсата на подходящи медикаменти, отсъствието на съвременни медицински технологии за лечение, излизането от строя на медицинска апаратура поради липса на резервни части или недостиг на енергия. Налице са също така недостиг на лекарства, липса на обществен транспорт, ограничения в производството на храни – което води до значително повишаване на цените – високи разходи за живот, както и обезценяване на заплатите в определени икономически сектори, които са преустановили дейността си.
Ние не стоим със скръстени ръце; работим решително и достойно. Никой не може да отрече въздействието на една толкова продължителна агресия, каквато е тази на Съединените щати срещу Куба. Ако има нация, която е доказала способността си да се изправи пред подобно предизвикателство – организирайки се, за да смекчи последиците от тези мерки, и защитавайки населението си с чувство за справедливост – то това е Куба. Не става въпрос за неспособна държава, нито за национален колапс. Това е внушението, което някои се опитват да разпространяват за Куба, и то е невярно.
Нашето непоколебимо решение е да се противопоставим на тази нова агресия – както и на страданията, които тя причинява на цялото население – с устойчивост и изобретателност, чрез политики и действия, насочени към смекчаване на въздействието и ограничаване на вредите за най-уязвимите.
Нашите власти своевременно приложиха поредица от вече одобрени мерки за справяне с тази ситуация. Така например бяха въведени съществени промени в определени икономически дейности и в организацията на труда, като значително по-широко приложение намери дистанционната работа. Същевременно бяха променени методите на преподаване в образователната система, а на местно ниво бяха предприети стъпки за осигуряване на хранителни продукти и стоки от първа необходимост. Целта е също така да се оползотвори потенциалът на отделните територии за собствено производство – най-вече на храни – което от своя страна позволява да се спестят разходи за транспорт и гориво.
Усилията в сферата на възобновяемата енергия – и по-конкретно фотоволтаичната – се ускориха, като понастоящем тези източници формират 21% от производството на електроенергия в страната.
Напълно осъзнаваме огромното предизвикателство, пред което е изправена нацията ни – предизвикателство, засягащо нейната сигурност, оцеляването ?, благополучието на нейния народ и съдбата на родината.
В този контекст ние продължаваме напред с процес на промяна – процес, който носи дълбока трансформация за нашия икономически и социален модел и е здраво вкоренен в историческия ни опит.
Националното събрание на народната власт одобри иновативна програма, която включва 176 мерки в 23 сектора, въвеждайки нови практики, икономически субекти и концепции. Това се осъществява в рамките на действащата Конституция – приета чрез свободен и всеобщ референдум – и в съответствие с визията за нашата социалистическа държава, основана на върховенството на закона и социалната справедливост. Целта е икономиката ни да стане по-динамична и устойчива, отворена към възможности за публични и частни субекти – както местни, така и чуждестранни. Това е процес, който тепърва започва.

- Усеща ли се международната подкрепа?
- Куба винаги е била нация, определяна от солидарността. Както в национален, така и в международен план, наши специалисти от различни области на знанието са предоставяли ценния си труд в братски нации. В настоящата ситуация за нас е източник на голямо насърчение да получаваме подкрепа от приятели във всеки регион на света.
Получихме подкрепа от правителства, парламенти, граждански и обществени движения, женски, младежки и работнически организации, както и от синдикати, различни видове движения, неправителствени организации, представители на гражданското общество, интелектуалци, творци, учени и академични дейци – всички те неизменно изразяват своята солидарност с кубинския народ. Получихме както политическа подкрепа, така и материална помощ.
Дълбоко съм признателна на всички, които са направили дарения – дори и най-скромните, – тъй като те ни служат като източник на насърчение в трудните обстоятелства, пред които е изправено нашето население.
Благодарни сме за действията и изразите на подкрепа, които получихме от приятели в България – от Асоциацията за приятелство „България – Куба“, Асоциацията на кубинците, живеещи в България, движението „23-ти септември“, Антифашисткия съюз, Съюза на българските писатели, Съюза на журналистите, Сдружението на испаноговорящите журналисти, Организацията на демократичните жени, Българската работническа младеж, както и от много отделни лица, които изразиха своята солидарност с нас.
Също така ценим редовните публикации от медии като „Дума“. Благодаря ви много!