13 Декември 2019петък23:18 ч.

На хубавия син Дунав

Впечатления от празнична Будапеща и Виена

/ брой: 26

автор:Пенка Калинкова

visibility 2464

Валсът "На хубавия син Дунав" би трябвало да е вдъхновен от реката в Будапеща, където двата й бряга са застроени с прекрасни сгради, неслучайно обявени от ЮНЕСКО за световно културно наследство, и където от палубите на круизни корабчета се носят прелестните мелодии на Йохан Щраус-син. Виена бяга от Дунава, тя е допуснала до сърцето на града - стария исторически център, заключен в прегръдката на Рингщрасе, само стегнатия в каменни подпори Дунав канал. Но и двата града имат късмета да бъдат на река и тази река да е пълноводният Дунав. И двата града са възникнали върху римски военни лагери и поселения - Будапеща върху Аквинкум, чиито руини могат да се видят в Обуда, Виена - върху римския военен лагер Виндобона, лобно място на прочутия Марк Аврелий. "Водният" град Аквинкум подсказва една изключителна специфика на Будапеща - унгарската столица е върху близо сто термални извора. И това са не само къпалнята Сечени и изворите, върху които е построен четиризвездният хотел "Гелерт", а топла пара се вие на места и над самата река Дунав. Казват, че в Унгария има над 1000 подземни топли извора, като 80 от тях са в столицата й. Руините на древния Аквинкум заедно с Будайската крепост и булевард "Андраши" през 2002 г. са включени в списъка на Световното културно наследство. Реката и термалните извори са голямото богатство на Будапеща. Много сравнения се правят между сградите на английския и на унгарския парламент - коя е по-красива. По-интересният факт според мен е, че непосредствено зад великолепната неоготическа сграда на унгарския парламент, построена по проект на Имре Щайндл, е реализирано и друго предложение от същия конкурс. Арх. Алайош Хаусман е загубил конкурса за сграда на парламента, но със същия проект е спечелил конкурса за Дворец на правосъдието - днес в същата сграда се намира Етнографският музей.
 

Празнична, нощна Виена


По празници Будапеща е приказно украсена, но в базарите и украсата Виена държи палмата на първенството. Празничните базари по Коледа и Великден са пред църквата "Свети Стефан" и всички по-големи дворци и забележителности на града, но най-бляскавият е пред кметството с неговата прекрасна неоготическа сграда, напомняща очарованието на Гранд плас в Брюксел. Построена е по проект на Фридрих фон Шмид. На Коледа Виена си бе истинска приказка с украсените със сърца, цигулчици, дядомразовци дървета пред кметство, въпреки че български виенчани споменават за режим на икономии в осветлението на многобройните забележителности. Може и така да е. Харесвам съперничеството между големите градове и столици на Европа - в Будапеща е най-голямата европейска синагога, първото европейско метро, ако не се брои лондонското, което все пак не е на материка, малка Унгария е дала на света 13 нобелисти, един от които е откривателят на витамин С - Алберт Сент-Георги, а друг - писателят Имре Кертес. Австрия също има своите нобелисти, но винаги и преди всичко я свързваме с имената на Моцарт, Хайдн, Шуберт, Малер, Брукнер, Шьонберг, Веберн, Берг, фамилията Щраус... Една от най-красивите сгради във Виена е тази на Щатсопера, построена по проект на Едуард ван дер Нюл и Август фон Зикардсбург. Харесвана-нехаресвана и довела до кончината и на двамата си  проектанти, днес тя е едно от знаковите места в австрийската столица. Няма проблем с публиката, опашки се извиват дори за билетите за правостоящи. На сцената й са пели сопраните Люба Велич и Анна Томова-Синтова, тенорите Тодор Мазаров и Димитър Узунов. В афиша й през януари 2014 г. са "Дон Жуан" от Моцарт, "Борис Годунов" от Мусоргски, "Тоска" от Пучини, "Кавалерия Рустикана" от Маскани. На 26 януари бе премиерата на "Русалка" от Дворжак с българското сопрано Красимира Стоянова в главната роля. Много от големите певци и музиканти на България живеят в Австрия и нейната столица - сопраното Красимира Стоянова, проф. Марио Хосен, проф. Евгений Шевкенов, тенорът Камен Чанев, внуците на Панчо Владигеров - Екатерина, Александър и Константин, дъщерята на големия композитор и диригент Константин Илиев - Мария Принц... Много от българските ученици на проф. Михаел Фришеншлагер останаха да живеят и работят във Виена.

 

Будапеща, Музеят на изящните изкуства

Историите на Мария Терезия и на Елизабет Баварска, на принц Евгений Савойски и на император Франц Йосиф  оживяват дворците Хофбург, Шьонбрун и Белведере. Марката "Сиси" захранва цяла индустрия от сувенири - рафтове с романи за Сиси, кутии и касетки с филми за Сиси, безброй сувенири и играчки...
Виенските модернисти - Ото Вагнер и компания и по-късното им проявление Хундертвасер, напомнят за себе си  отвсякъде - с чудноватата сграда  на така наречената виенска "зелка" - тяхното седалище с голямата златна топка на покрива, къщата с маковете, къщата с гербовете, двете кооперации на еколога в архитектурата Хундертвасер. В Будапеща разказвачите на града често споменават за стила еклектик. Няма такъв стил - това е просто някакво органично или недотам органично смесване на елементи от готиката, барока, неоренесанса и дори неокласиката. След Гауди и съвременника ни Калатрава не знам колко можем да бъдем изненадани от  Хундертвасер, но е добре, че го е имало с неравните вълнисти подове, с дърветата, растящи в стаите и надникващи от различни по големина и форма прозорци, с шарените като пачуърк фасади. В Унгария най-красивите сгради са построени от архитекти с унгарски фамилии, в Австрия - от архитекти с немско звучащи фамилии. Центърът на Виена, затворен от Рингщрасе, също е нареден в списъка на Световното културно наследство.
Пред Рождество Христово и по Нова година във Виена мирише на канела и карамфил, на ябълки и мед, пие се пунш и греяно вино, яде се виенски шницел и виенски щрудел (впрочем за тях няма сезон) и тези празнични миризми надделяват над постоянното напомняне за присъствие на коне, макар и впрегнати в каляски. Присъствието им внася специфичен романтичен колорит, но иначе разходката с карета си е скъпичко удоволствие. И дали, препускайки по каддъръма, няма да се увлечем в ритъма и пропуснем някоя от поредните виенски красоти. Затова давайте пешком. Ако в Будапеща булевард "Андраши" напомня за Шан-з-Елизе в Париж, то пространството Грабен, най-скъпото и елегантното във Виена с обрамчилите го красиви сгради, също носи спомен за френската столица. Ако не си бил в църквата "Свети Стефан", значи не си бил във Виена, но в австрийската столица има поне още два храма, които не можеш да подминеш - Вотивкирхе, църквата, построена вследствие на оброк, и църквата "Свети Карл". "Стефансдом" е обител, крепост, сърце на града от Хтт век до днес, един от неговите създатели, вероятно каменоделец, си е направил интересен автопортрет от лявата страна в храма. Дантелената Вотивкирхе има едни от най-хубавите витражи, а Карлскирхе е уникална барокова постройка с красиви колони от двете страни на входа.
И ние, българите, сме оставили хиляди крачки и много спомени в Будапеща и Виена. Кафенето "Ландман" не е променило мястото си във Виена, българите влизат в него, за да усетят сякаш полъх от срещата на Стамболов с бъдещия цар Фердинанд. Резиденцията на фамилията Кобург-Гота, отдавна  продадена и превърната в скъп хотел, се намира недалече... Наблизо е Бургтеатър. Знаем, че знаменитата Роза Попова учи при великия Йозеф Кайнц, който е бил първи актьор в Бургтеатър в последните години от живота си. А на 8 май 1925 г. е убийството във виенския Бургтеатър на Тодор Паница от фанатично преданата на своето дело Менча Кърничева. В Бургтеатър направи през 2006 г. своя драматургичен дебют с "Къщата на съдията" младият австрийски писател от български произход Димитър Динев, родом от Пловдив.
Големите тържества по празници се провеждат на открито, на най-големите площади в града, един от които е Грабен, великолепно украсен и блеснал - осветлението му имитира полилеите в златната зала на прочутата Музикферайн. Носи се музика. И естествено и "На хубавия син Дунав" от Йохан Щраус.

 

Автобусните превозвачи започват протести от днес

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 240

Близо 17% по-малко пари по аграрната европрограма

автор:Дума

visibility 160

/ брой: 240

Бонус-малус се отлага за пореден път

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 240

Борис Джонсън ликува, обеща Брекзит на 31 януари

автор:Дума

visibility 157

САЩ пак размахаха санкционната тояга

автор:Дума

visibility 327

/ брой: 240

Кремъл изгони двама германски дипломати

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 240

Натиснатият бутон

автор:Ивелин Николов

visibility 308

/ брой: 240

Бъдещето от филмите идва до пет години

автор:Георги Георгиев

visibility 302

/ брой: 240

За Шекспир, Вазов и шестокласниците

visibility 389

/ брой: 240

Датата

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 240

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ