На кого да вярваме

На луди ни направиха през последните месеци с този пакет "Макрон". С него лягаме, с него ставаме. И накрая сме на път нищо да не разберем какво се случва. Ден след като Комисията по транспорт в Европейския парламент отхвърли част от текстовете на пакета "Мобилност", срещу които протестираха българските превозвачи, отзивите в България са противоречи заради разнопосочната информация, която пристига. Ако слуша човек управляващите, това е поредният голям успех за Бойко и компания. Разбира се, в негов стил, премиерът свика даже пресконференция да се похвали. Точно на противоположния полюс са обаче мненията на един от преките участници в спора - българските превозвачи. Според тях, след поредната "победа" на българското правителство на фронта на европейската политика, ситуацията не само не се подобрява, а напротив, влошава се.
Промените в пакета "Мобилност" са поредният казус, в който се вижда какво точно представлява ЕС. Там, въпреки хубавите приказки за свободно движение на хора, стоки и услуги, борбата за оцеляване е всекидневна. При при нея действа законът на джунглата, а според него силният изяжда слабия.
Пакетът "Макрон" е и своеобразен тест за това докъде се простират регулативните възможности на националните правителства и откъде започва диктатът на Брюксел. При всички случаи големите страни от ЕС много трудно биха приели да има заобикаляне на тяхното законодателство. Те наистина възприемат това като социален дъмпинг и затова битката за българските превозвачи няма да бъде лесна. Трябва да сме наясно и с технологията на вземане на решения в ЕС. Според нея от решението на транспортната комисия на Европарламента не произтича нищо. Важна е думата на Съвета на министрите на транспорта. Специално за нас е важна и информацията, която получаваме, за да знаем на кого да вярваме.