На кого да вярваме

До 10 г. стандартът на живот у нас трябва да е достигнал високите равнища на развитите държави, е записано в Стратегията за развитие до 2030 г., на МФ, представена оня ден в тристранката. И всичко щеше да бъде много добре, ако в началото на лятото икономистите на БАН не бяха огласили годишния доклад за родната икономика. Те бяха категорични, че ако държавата ни продължава да се развива с ръст от 3-4% годишно, ще бъде необходим половин век, за това, за което хората на Горанов предвиждат само 10 години. На кого да вярваме в случая? Отговорът е прост - на джоба си. Според Глобалния индекс на Световния икономически форум покупателната способност у нас е на половината от средната за Европа, като за последните години тя се е увеличила едва с 2,5%. Това само подкрепя тезата на учените.

Според световната класация за ръст на цените Worldwide Cost of Living 2019 на Economist Intelligence Unit София е втора по поскъпване на живота. По-голям ръст на цените отбелязва само град Нумеа в Нова Каледония. Според проучването в столицата цените на хранителните стоки започват да се доближават до западноевропейските градове. Нищо не се казва обаче за доходите у нас. Както е известно, при тях за подобно доближаване изобщо не може да става дума. Напротив, те и в момента се различават средно 4-5 пъти. За ножицата между цени и доходи има понятие - бедност. А новата партия ръководителка ни втълпява, че под нейните грижи непрекъснато забогатяваме, защото заплатите се увеличават. Явно там не разбират, че едно е да ти расте заплатата, а съвсем друго е да ти се увеличава банковата сметка. Второто, в днешни условия за обикновените граждани е невъзможно. Статистиката обяви вчера, че официалната инфлация от началото на годината е 2,5 %, но всеки вижда в магазина, че цените летят нагоре с 30-40%. После иди, вярвай на стратегии.