На лов за муфлони

Муфлоните според преобладаващото мнение са диви овце, предшественици на почти всички домашни породи овце. Напоследък обаче все повече учени смятат, че муфлоните и дивите козли от средиземноморските острови са вторично подивели в древността домашни овце и кози.
 Разграничават се три вида - уриали или степни овни, които са родствени с архарите и се срещат в Предна Азия до Северозападна Индия, азиатски муфлони, които обитават Предна и Мала Азия, и европейски муфлон, който произхожда от островите Корсика и Сардиния. Именно оттам той е разселен повсеместно в Европа в това число и в България, където популацията му достига до 2500 екз.
Европейският муфлон е с дължина на тялото до около 120 см, височина в холката до около 80 см и тегло до 35-55 кг, като женските са значително по-дребни. Мъжките имат големи спираловидно извити рога с насочени напред върхове и обща дължина до около 70 см. Рогата при женските са много по-малки или изобщо липсват. Лятната козина на европейският муфлон е ръждивокафява, а зимната е по-тъмна. Муцуната, околоочието, коремът и долната част на краката са бели. За мъжките е характерно едно светло петно от двете страни на тялото, което се нарича седло.
Муфлоните обитават скалисти планински местности около границата на гората, но често слизат и в горите. Аклиматизираният в България европейски муфлон се развъжда успешно на свобода и в дивечовъдни стопанства в Родопите, Стара планина, Витоша, Средна гора, Странджа, но и в равнинните гори на Лудогорието. Предпочита по-топлите южни склонове, където през зимата снежната покривка е по-тънка и не се задържа дълго. Предпочита сухия климат.
През зимата муфлоните се събират на стада до около 20 животни, а през останалата част от годината се движат на малки групи, като женските с малки обикновено живеят отделно от мъжките. Излизат на паша рано сутрин и привечер, а през светли нощи - и нощем. Приспособени са към хранене със сравнително бедни на хранителни вещества високопланински треви, храсти, мъхове, лишеи; през зимата се прехранват основно с дървесна и храстова растителност, белят кората на дърветата и ядат дори борови клонки.
Размножителният период на европейските муфлони е в края на септември до началото на ноември. Тогава стадата женски и мъжките се събират. По-възрастните мъжки с най-големи рога превъзхождат останалите, но често се стига и до сблъсъци за утвърждаване правото над харем от женски. След около 5-месечна бременност женските раждат 1 или 2 малки, които укрепват много бързо. Зрелост достигат на втората година от живота си, но докато женските стават полово активни на около 2-3 годишна възраст, мъжките обикновено се размножават едва след 7-годишна възраст. Муфлоните се кръстосват успешно с домашни овце, давайки плодовито потомство.
В нашата страна в рамките на ловния туризъм муфлонът е предмет на лов. В ловните стопанства с по-значителни стада муфлони трябва редовно да се прави подборен отстрел. У нас е добит вторият в света трофей от муфлон - 240,5 т. по СIС.