На учителите се вменяват ангажименти, които са на полицията и социалните служби

 Интервю за Радио „Фокус“

- На прага сме на новата учебна година. Тъй като 15 септември тази година е неделя, официално новата учебна година ще бъде открита на 16-ти септември. Многото вълнения и радости превръщат този ден в истински празник за България. Но след празника идват и проблемите – с какви предизвикателства ще посрещнем новата учебна година? Добър ден казваме на Ирена Анастасова.

- Здравейте на вас и на вашите слушатели

-  Вие, госпожо Анастасова, къде ще посрещнете новата учебна година?

- Имам покани от няколко училища и още не съм решила. Разбира се, много страдам, че ако избера да отида другаде, не мога да отида в мото училище, затова все още се колебая, но при всички случаи ще съм на празника.

- Празнично ли се чувствате в този ден?

- Знаете ли, ние учителите в този ден винаги се чувстваме празнично. Някак си в този ден, не само за нас, но и за обществеността в България, на преден план излиза точно тази празничност. Тоест в кадър са усмивки, деца, красиви, пременени, както се казва по стар български обичай, с организирани тържества в училищата. И така трябва да бъде, защото, макари не част от официалния празничен календар на страната, 15 септември много отдавна е станал такъв празничен ден. Това е в кадър. Проблемите обаче са зад кадър.

- Имате ли информация за протести на учители в първия учебен ден. Синдикатите се разграничиха от подобни действия, но може би част от учителите не са се отказали?

- Вижте, аз проследих това, което вървеше в социалните мрежи – подписка от една сериозна част от над 6500 учители. Като човек, който 27 години е бил в системата, и който освен дълги години учител, след това дълги години е бил и директор, аз честно казано се учудих от тази реакция на синдикатите, на работодателските организации в системата на образованието, и на министерството, защото някак си много странно звучи причината, видите ли, не могат да протестират учителите, защото това било първият учебен ден. Доколкото видях в социалните мрежи, техният протест е насрочен за 16:00 часа следобед. В 16:00 часа следобед всички тържества в училището са приключили. Това е един опит, как да ви кажа, много е елементарно да се застане срещу тази група учители, а тя е много по-голяма, просто такава част са подписали подписката. И беше грозно. По-този начин с официална декларация да се реагира срещу исканията на колегите, особено грозно за синдикалните им организации и за работодателските им, защото те са призвани да защитават интересите им.

- Нека да кажем какъв е поводът за учителското недоволство, от какво е провокирано?

- Поводът за учителското недоволство е промяна, която се предвижда в т.нар. „Постановление 100“ на Министерски съвет, по-масово известно като „Механизъм за увеличаване на обхващането на децата в системата“, което действа от миналата година, но сега има една поправка, която е публикувана за обществено обсъждане, и която задължава училищата, освен екипите, които така или иначе те са създали за обхват на децата, заедно с някои други институции обикалят по адреси децата преди началото на учебната година. Сега се създават и допълнителни екипи за превенция на отпадането, като точният израз е „екипи за превенция на отпадането на децата от детските градини и училищата“. При сигнал примерно на класния ръководител, че Иванчо отсъства, няма връзка с родителите и не знае защо отсъства, този екип се задейства „ежедневно и незабавно“. Отива в дома на детето, за да разбере какво се случва. Колегите виждат в това вменяване на функции на учителя, които са на общината, на социалните служби и на полицията. Това е така и по новия закон, който действа от две години, и по стария Закон за народната просвета. Ангажимент за обхващане на учениците има общината и социалните служби. Сега този ангажимент се вменява на учителите като забележете този екип, за който говорих, се състои от учители и служители на училището, и в него до два пъти, тоест разбирайте, може и един път, се включват представители на цитираните институции – община, МВР и социални служби, които имат задължението иначе да отговарят за това. И колегите реагират.

- Сега, тук идва и въпросът: когато учителят отиде в дома на даден ученик, какво може да направи, освен да констатира, че той не е на училище, но той го знае това и преди да е отишъл до дома му.

- Точно така. Ако благоволят да го приемат в този доми, ако там има някой. Може би ще разбере, че първи вариант – детето е болно, но просто са пропуснали да се обадят в училище, втори вариант – детето е заминало някъде с родителите си, въпреки че не е било болно, и е било възпрепятствано, без да поиска съответните извинени отсъствия, трети вариант – аз просто така реших, че няма да си пусна детето. И какво прави учителят оттук-нататък.

- Има ли правомощия, за да реагира на едно или друго обстоятелство?

- Ами предполагам, че идеята е, ако често се случва това, ако в този екип няма представител на полицията, на социалните, учителят връщайки се в училище е длъжен по надлежния ред да уведоми тези институции. И те съответно да се задействат и да вземат мерки. Аз така си представям нещата. Но това при всички случаи е още един ангажимент към ангажимента на учителя. И това не е учителски ангажимент, защото ние забравихме – аз зададох подобен въпрос на блицконтрол на министъра на образованието в Комисията по образование и наука, и го попитах: „Защо правите това, защо товарите учителите с толкова допълнителни ангажименти?“ Той отговори: „Защото положението вече е много тежко и трябва нещо да се направи.“ И аз му казах: „Направете го, но защо за сметка на учителите?“ Знаете ли, аз не сега като народен представител, а като директор в училище, имах с всеки изминал месец чувството, че тъй като ние останахме що-годе единствената организирана по определен начин институция в България, при нас нещата наистина вървят организирано и има ред, макар и да не е такъв, какъвто ни се иска, но все пак има ред. Ние останахме единствените, които могат да изпълняват някакви измислици, но това не може да продължава.

- Имаше едно писмо на учителка в социалните мрежи, което много активно се разпространяваше. То беше озаглавено: „Обучението на децата е последната ни грижа.“

- Точно така.

- Все ми се искаше това да е преувеличено, но на фона на още ангажименти, които се добавят към учителите, очевидно, че освен административната дейност ще бъдат натоварени с още нещо, което е извън преподаване и обучение.

- Въпросът е и с каква полза, в крайна сметка.

- От ГЕРБ обаче нееднократно са декларирали, че образованието е национален приоритет. Докъде стигна този национален приоритет?

- Вижте, ние също бихме искали да разберем. Член 251 от Закона за училищно и предучилищно образование задължава министъра на образованието на всеки две години, не по-късно от 31 март, цитирам точно члена от този закон, да внася доклад в Народното събрание, в който да видим анализ на резултатите – докъде на практика принципите на този закон се реализират и какво се случва. Тази година до 31-ви март трябваше два бъде внесен първият такъв доклад. Все пак ние имаме закон, който тъй като се приема по предложение на група народни представители, а не на съответна институция като министерство или Министерски съвет, бе приет без оценка за въздействието. И беше много важно да чуем какво се случва с приложението на закона в тези първи две години. И до момента такъв доклад не е внесен в Народното събрание. Самият министър на образованието и ПП ГЕРБ, които с техните гласове приеха този закон, не изпълняват член от собствения си закон. Това, което е безспорно, е че системата на образование се нуждаеше от реформа. По това не спори никой. Това, което става все по-безспорно като извод, е, че тази реформа, чрез този закон беше въведена на инат, имаше по социалистическо време един израз – „по стахановски“. Тоест много спешно, много бързо, защото трябваше да се случи. Беше въведена безумно – за пръв път въведохме реформа в първи, пети и осми клас. В три випуска. Не от първи клас, както е логично, за да може да се види какво се случва, да се проследи развитие и т.н. Ние въведохме реформа за три випуска. Въвеждаме в първи клас, какво правим във втори, трети и четвърти клас – обществото не знаеше. Скачаме от първи в пети клас. И това нещо, както и редица други неща доведе до хаос в системата, до непредвидимост, което за системата на образование е пагубно. Защото това, за което ние предупреждавахме, на практика се случи. Тъй като всички подзаконови нормативни актове, които се издават от Министерството на образованието. Това са 19 стандарта, които са регламентирани в закона. За тези две години са променени над 30 пъти. Имаме наредби, които са издавани, отменяни, създавани нови такава, поправяни и отново отменяни. Имаме наредби, които са отменяни пет пъти.

- В крайна сметка обаче говорим за „функционална неграмотност“ като резултат. Темата е много, много голяма, искаше ми се да поговорим и за качеството на българското образование, за битката за ученици, въобще все проблеми, които присъстват в ежедневието ни. На финала: ще помогне ли новият ресор на българския еврокомисар да направим крачка към модерно европейско образование?

- Ами аз не видях предишния ресор на българския еврокомисар да помогна особено много на сектора в България. Искрено бих се радвала, но трябва да ви кажа, че това е ресор, специално образованието, в което ЕС се бърка много малко. Тук става дума за ресор, който е точно национален приоритет, тежестта на националното законодателство и на решаването на проблемите на национално равнище е много, много голяма. Така че аз много искам да може госпожа Габриел да помогне на българското образование, защото моето дълбоко убеждение е, че ако ние не разберем най-накрая, че образованието е надпартиен приоритет, говорейки просто и непрекъснато, че е национален, но без да правим нищо на практика, няма да имаме напредък. Защото политиците и останалите хора могат да искат да променят света, но не могат да го направят, ако не спечелят на своя страна учителите.

- И българският учител, и българският ученик нееднократно са ни доказвали, че могат да успяват въпреки, е не заради.

 - Точно така. Защото тази промяна не става със сила, не става със закони – недомислени, подменяни, обменяни. Тази власт, с която разполага българският учител, и тази сила е тиха. Но тя е доказала в развитието на човечеството, че обръща света. Крайно време е и политици, и общество да разберат това и да са в помощ на българския учител, ако искат да създадем един по-друг свят.