На вечеря със смъртта...

Георги Н. Николов

Новият роман на Павлина Павлова "Лунното куче" (ИК "Р. А. ПОЛИ-Н") е с несъмнен принос към криминалния жанр у нас. Изтъкан от умело поднесена загадка и тревожно очакване за разкриването й, сюжетът динамично ни вкарва във въртоп от събития. От сцената на които, по оригинален замисъл на авторката, част от персонажите "изчезват" веднага след фатална вечеря. Защото намират смъртта си и в нейното безмълвие Барутски и синовете му, игуменката Харула, Тано, Босилка, Радой се подреждат в енигматична галерия. Фон и мрачна основа за по-нататъшен развой на колизия с корени назад във времето. Психологически код, разчитан търпеливо от Чавдар Паскалев и инспектор Милутинов. И разбира се - от Смарайда, постепенно включвана в разказа. Цари заплашителна атмосфера, сякаш в съзвучие с минорен концерт. Напомнящ, че нищо в живота на човеците не е вечно. Различен е само начинът за преминаване в отвъдното. Едни - тихо и уж спокойно. Други, както героите в "Лунното куче", са жертви на показна жестокост. Самата къща е сякаш кърваво Чистилище и... врата към космичния безкрай. Втъкани тук като символи чрез историята за Сириус и Ордена на слънчевия храм. Тя обаче е само щрих от общия информационен поток, поднесен в книгата от Павлина - за историята на египтяни и траки и Панагюрското златно съкровище. За африканските догони, олицетворени от Марта. За християнството и сектантството, миналото, съвременността...
На места романът напуска жанровите си рамки. Приемайки ролята на наш морален спътник през портала на времето в различни тематични внушения. Изненадите в основната тематична канава излизат на преден план: за скритата любов между Манол и Харула, преди да се замонаши. За наследницата на огромното му богатство и разкрития двойник на милиардера. За връщането на Паскалев в полицейската професия и пр.
Нерядко в "Лунното куче" се прокрадва числото 7 - магически закон на кармата. На философската проницателност и предопределеност, стигащи до фатализъм. Като съдържание романът е разграничен на седем дни, убитите персонажи са също седем. Самата книга пък прилича на буреносна нощ, в която играта на сенките преследва реалността. Докато на далечния хоризонт бавно и предпазливо открехва завесата новият ден. Но повествованието съвсем не е бавно. Неговата динамика е умело завоалирана в непрестанна броеница от събития. Често осмислени с емоционалното внушение на диалога. Чрез гамата от чувства творбата силно напомня трилър, а тематичната идея е разчупена, нееднозначна и затова - още по-завладяваща в общия обем на книгата. Над всичко доминира мотивът за съдбата на личността, моралните й ценности и нерядко - за фалшивите идоли, пред които поднася дарове.
В много хуманни истини е желала да повярваме Павлина Павлова и несъмнено е успяла. Не ще я нарека "нашенската Агата Кристи". Мисля, че с подобни сравнения се обезценява истинската стойност на българския писател, сам по себе си значим и актуален. Но че Павлина е майстор на криминалния жанр, не подлежи на съмнение. "Лунното куче" е сполучливо допълнение към цялостното й творчество досега. Може би, продължавайки в тази област, ще развие героя си Чавдар Паскалев в поредица от още книги. Впрочем нека се осланяме на даровитото й перо...