Начало
/ брой: 7
Гергана Алексова *
От няколко месеца групичка "демократи" вдига шум и иска да "демонтира" Паметника на Съветската армия в София. Каква й е целта? Официално, както твърди Ивайло (Иво Инджев), това бил "най-големият символ на комунистическата пропаганда и лъжа". Истинската причина е друга: ДСБ искат да направят електрошок на партията си преди изборите, за да покажат, че шават, че са живи!
Какво им става на тези хора? Как им хрумна през 2011-а да рушат? Да рушат паметник! Бил лъжа! Лъжа ли е, че Съветският съюз има най-голяма роля за победата над фашизма? Лъжа ли е, че след Втората световна война България попада в сферата на влияние на СССР, защото интересите на Великите сили, на които се кланят сега "демократите", не са включвали нашата страна? "Няма вечни приятели, има вечни интереси!", казал го е Чърчил, нищо лично.
Млад човек съм, чета книги и вестници, и в интернет поглеждам. За разлика от част от "демократите" следя чуждестранните медии и картинката не е тази, която ни представят всеки ден от екрана. Не успях да открия друга причина за тази кампания, освен опитите на ДСБ месеци преди изборите да покажат, че ги има и извън сянката на управляващата коалиция!
Не вярвам, че Паметникът на Съветската армия е проблемът на съвременна България. Той е история и който иска, може да намери "своята" истина за този период. Едва ли с преместването на паметника ще станем по-демократични и по-българи! От няколко месеца заедно с млади членове на БСП се опитваме да защитаваме правото си да имаме история. Странно, всеки път спорим с представители на ДСБ и ГЕРБ. Те не знаят колко ще струва преместването на паметника, но искат да го направят. Колко ще струва ли? Историята за цял един период, а тя няма цена.
Какви са тези, които искат да рушат? Може би същите, които преди години искаха да премахнем кирилицата като официална азбука и да преминем към латиницата? Може би искат да забравим историята си?
Контра-протестът е първата кауза от доста време, обединила леви патриотични организации. Събрахме се заедно - представители на Младежкото обединение на БСП, БАС, "Че Гевара", "23 Септември", "Нова Левица" и др. Не се делихме, не спорихме кой е по-важен, кой е първи, кой е организатор и кой е гост. Отнякъде трябва да започнем да градим наново близките си отношения и защитата на паметника е добро начало.
Премахването на Паметника на Съветската армия е една от стъпките за възраждане на фашизма в България. Другите "малки" крачки са преименуване на улици в София, които носят имената на партизани или антифашисти, поставяне на паметници или именуване на улици на хора, които историята ясно разпознава като работили срещу българите и издевателствали над народа си. Примерите с Богдан Филов и ген. Луков са само начало. Когато един народ забрави историята си, се обрича да няма бъдеще!
* Авторката е общински съветник от БСП в СОС