Наченки на работническа солидарност

Протестът на медиците беше подкрепен също от транспортни работници и учители. Имаше акушерки от общински АГ болници, бяха дошли и лекари от Пета градска болница. Енергията и ентусиазмът се усещаха във въздуха. Но това може да е само начало.
В предходните дни говорих с лекари, мед. сестри, акушерки от общински болници. Казаха, че ги е страх да отидат на протеста, защото се притесняват от репресии на ръководствата впоследствие. Фактът, че аз като председател на комисия по здравеопазване (все още) съм там, очевидно за тях не беше достатъчна гаранция. Фактът, че общинските болници работят с 50% НЕПОПЪЛНЕН ЩАТ, което означава, че НЯМА ЖЕЛАЕЩИ за техните работни места, също не ги окуражаваше да отидат и да се защитят. Фактът, че получават подкрепа и от други съсловия, не им дава крила.
Кой може да надвие вътрешните ти страхове и да те накара да защитиш достойнството си?
Още миналата година транспортните работници подкрепиха медицинските сестри от детско и училищно здравеопазване в протеста им пред Столична община. Дни след това, благодарение и на политическа подкрепа от общински съветници, заплатите им бяха увеличени с около 500 лв.
Въпреки охулването от множество съсловия, докато авто и електротранспортът се бореха за собствените си възнаграждения, вчера транспортни работници ОТНОВО подкрепиха медиците. В интервюто си в сутрешен блок на национална медия три представителки на организаторите на вчерашния протест заявиха безусловната си и категорична подкрепа за исканията на транспортните работници!
"Подкрепяме протестите на градския транспорт. Видяхме, че изразявайки гражданската си позиция (тя е работническа и синдикална, но разбирам наложения наратив, моя бел.), може да получиш това, което заслужаваш."
"Мотивирахме се от протеста на градския транспорт."
"Всеки един труд трябва да бъде заплатен достойно!"
Дори само това сближаване на позициите за мен е безкрайно удовлетворително. Може. Можем!
Криене на информация за заплатите, за да се държат в подчинение медицинските служители. За разлика от други сектори, в които синдикалното представителство е мощно, тук неравнопоставеността между отделните специалисти подкопава солидарността.
Липса на колективно договаряне. От 14 месеца НЯМА ПОДПИСАН колективен трудов договор в отрасъл здравеопазване. Нима министрите нямат механизъм да подпомогнат процеса? Имат, разбира се. Но не искат да установят по-високи нива на заплатите за тези, които не точат системата. Все още не я точат, защото и на тях ще им писне да мизерстват.
Дори в общински лечебни заведения в столицата има директори/управители дерибеи. Подписват по няколко трудови договора с един и същи служител, за да избегнат плащането на извънреден труд. Сключват граждански договори - което е напълно незаконно - с лекари, за да не е нужно да гарантират определени нива на доходите. Продължават опитите на ръководството на VI ДКЦ да унищожи синдикалната секция, която единствена има право да преговаря за сключване на КТД.
Така ценни кадри не се запазват и не се развиват. Така само и единствено системата принуждава и най-безкористния да търси начин да източи средства, които не му се дават, защото си ги е изработил и изстрадал. Защото и той има семейство да храни.
Да, това може да е начало, но не е достатъчно. За да има успех, е нужна стачка. Лъжат, че медицинските работници нямали право да стачкуват! За да го направят обаче, трябва да членуват в синдикати, да преминат през установените законови процедури - събиране на подписки, преговори с работодател за установяване на минималните задължителни дейности (спешни приеми). И да спрат да работят. Тогава министърът ще ги приеме и ще ги чуе. Но това със страх не става. И без организация и кураж също не става.

Медицинската сестра Мая Илиева:
Просто няма да отидем на работа в един определен ден


Интервю на Мария Атанасова

- Г-жо Илиева, стартирахте протест на медицинските специалисти, защото искате да бъдете чути. Какво не чува държавата толкова години?
- Държавата не чува проблемите ни или по-скоро се прави, че не ги чува. Ако бъдем чути и нещата се случват по начина, по който ние искаме, няма да има протести. Ако бъдем чути, медицинските специалисти няма да се наложи да работят на две или три места и тогава ще се стигне до едно лудо закриване на болници, защото на нас ще ни е достатъчна едната заплата. А сега, защото заплатата не ни достига, голяма част от колегите работят на две-три места и така покриват графиците в болниците, които са твърде много за нашата страна, а ние сме твърде малко вече.
- Колко може да издържи един човек на един такъв режим на работа на две-три места?
- Тук вече нещата са индивидуални, но голяма част от колегите работят така от години. За съжаление, има голяма част от колегите, които се разболяват, има и такива, които загубиха живота си на работното място от претоварване. Така че, в крайна сметка, не знам още колко ще се издържи така.
- Говорите за ефективни действия. Ще спрете работата или как го виждате…
- Просто няма да отидем на работа в един определен ден. Нека ни водят отлъчка, нека ни уволняват. Просто явно само така можем да поставим ясно въпросите си. Явно трябва да причиним неудобство, за да ни бъдат решени проблемите. Явното така се случват нещата в страната. Досега винаги сме търсили консенсус в разговорите, но се наслушахме на какви ли не обещания. Да, има малки стъпки по места, но, за съжаление, проблемите си остават и си ги влачим от години.
- Видяхме как държавата даде 15 милиона за транспорта в София. Същото ли очаквате и това ли ви накара да проявите повече активност, и да протестирате…
- Да, категорично. Видяхме как, когато точно така се причини неудобство, държавата решава проблемите. Затова сега ги предизвикваме. Очаквам в Здравна комисия да се обсъдят нашите проблеми и да се намерят конкретни решения. Помним, че по време на КОВИД се намери начин да бъдат стимулирани работещите с допълнителни средства към заплатата. Така че смятам как при добро желание, това може да се случи по същия начин, за да може вече да стигнем до следващия бюджет, в който всичко да бъде предвидено.
- Как се движат заплатите на медицинските специалисти и към какво се стремите?
- Основните заплати се движат между 1200 и 1800 лева. Ние се стремим към 150% от средната работната заплата за страната в публичния сектор, защото това вече ще бъде една добра стартова заплата за специалистите.
- Това какво означава в пари?
- 3077 лева. Направихме нашите изчисления, че средната работна заплата се променя, но искаме да бъдем обвързани по този начин, за да ни бъде гарантирана промяна всяка година.
- Бюджетът за здраве се увеличава като пари всяка година, а винаги има недоволни. Защо се случва така?
- Защото бюджетът не се разхожда правилно и отива в точно определени „джобове“ на болници по едни много високо платени клинични пътеки, а за останалите в системата няма нищо. Затова категорично трябва да има законодателни промени и, разбира се, желание от страна на политиците да ги направят. Както знаете, това е един добре организиран бизнес в България – здравеопазването. Това е и причината да смятам, че проблемите ни остават нерешени.
- Защо няма интерес от младите да стават медицински специалисти. Къде се къса нишката…
- Нишката се къса още при оформянето на това ниско заплащане, защото няма кой да изгуби от живота си за 4 или 6 години в обучение за медицински специалист или лекар, за да получава после заплата „подаяние“. Вече видяхме плакати на млади лекари, на които пишеше: „Задържате ни с морал, плащате ни с подаяние“. Просто няма перспектива за младите, няма добри условия за работа. Това е причината младите хора днес да не желаят да се насочат към тези професии. Медицински специалист е една загиваща професия, ако не се вземат конкретни мерки. Вече започна закриването на отделни отделения и болници, защото няма медицински сестри, акушерки и т.н. Знаете, че в цялата страна има такива закрити здравни заведения. Просто трябват драстични мерки, за да може тези професии да станат по-привлекателни и така да се събуди желанието на младите хора да ги упражняват и да останат в България. Тази професия си отива и дори кадри с образование и опит се преквалифицират. В момента работещите са 23 000, а българското здравеопазване има нужда от още 30 хиляди. 95% от специалистите работят на повече от едно място. Здравната система е изгубила над 30 000 медицински сестри, 4000 са само през последните няколко години.