Над 55% от здравните работници работят под силен стрес

Повече от половината от здравните работници у нас са подложени на силен стрес на работното си място. Това е и една от водещите причини младите медици да търсят реализация в чужбина. Тревожните изводи са част от проучване на КНСБ за заболеваемостта и отсъствието от работа заради психосоциални рискове в сектор „Здравеопазване“. Изследването е проведено от 1 май до 30 октомври тази година и обхваща 1245 лица – лекари, медицински сестри, санитари и административен персонал от 53 лечебни и здравни заведения. По-голямата част от участвалите имат над 16 години стаж, което гарантира познаване на професията.
Проблемите на здравната система у нас през последните години, свързани с  разпределението на финансовите средства, задълбочаващата се липса на здравни специалисти, ниските заплати, както и големите разлики в заплащането в сектора са в основата на растящите психосоциални рискове сред здравните работници. Психосоциалните фактори се отразяват на работоспособността, физическото и психическото им здраве, каза д-р Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ и председател на ФСЗ при представянето на проучването.
Психосоциалните рискови фактори на работното място са професионален стрес, насилие и тормоз, дискриминация. Те водят до отсъствия, текучество и понижено качество на здравните услуги, и, въпреки че е трудно да бъде изчислена точната им цена, се оценяват на десетки и дори стотици милиони левове.
55,7 % или 693 от анкетираните дават положителен отговор на въпроса „Поставени ли сте на работното място под риск от стрес и насилие?”.  Над 60% посочват, че са били жертва на психическо насилие на работното място. Като основни причини се посочват свръх натовареност и недостиг на персонал, завишени изисквания на пациенти и роднини на пациенти, работа с малцинства, вътрешни конфликти между медицинския персонал в следствие на натовареността.
58,3 % или 726 от анкетираните посочват, че психоклиматът на работното им място не е добър. Изследванията показват, че медицинските работници в по-млада възраст имат по-високо ниво на емоциално изтощение в сравнение с колегите си в по-зряла възраст. За една трета от тях, този факт е причината за търсене на реализация в чужбина.
Сред водещите стресови фактори, свързани с професионалната среда, са посочени полагането на извънреден труд - 51,8% от анкетираните, нощна работа и работа в празнични дни, удължено работно време, недостатъчно време за почивка, изпълняване на несвойствени задачи, бюрокрация, чести и продължителни дежурства поради трудно намиране на заместници. Нивото на стреса при специалистите по здравни грижи, които дават дежурства, пък е 4 пъти по – високо от това на останалите.
75% посочват, че не получават оценка на дейността, която изпълняват.
За близо 68% от анкетираните при изпълнение на трудовите им задължения съществува риск за тяхното здраве. За тревожност, безпокойство и проблем със съня признават 43,7%, физическо и психическо изтощение след работа имат 63%, емоционално разстройство, сърцебиене, главоболие изпитват 38%, а болки в гърба, мускулите и ставите  - 64%.
Много показателен и будещ тревога е фактът, че 91% от анкетираните считат, че не се предприемат мерки за отстраняване на посочените причини, свързани с психосоциалните рискове.
Вицепрезидентът на КНСБ посочи, че е необходимо да се предприемат мерки за цялостно решаване на проблема чрез законодателни инициативи - промени в Кодекса на труда, Наредби за здравето и безопасността при работа и др.  
КНСБ предлага на социалните партньори съвместно разработване на „Харта за психично здраве” в сектор „Здравеопазване”. Тя ще е предназначена за използване както от ръководителите на здравните и лечебните заведения, така и от служителите.  В нея ще залегнат основните предизвикателства при управлението на психосоциалните рискове, прилагане на ефективни системи за оценка на основните рискови  фактори, осведомеността за психосоциалните проблеми, възможностите за ранна превенция и предотвратяване на професионалния стрес.