Над 8 хиляди българи се нуждаят от бъбречна трансплантация

Поне 8 хил. българи трябва да фигурират в листата на чакащите за бъбречна трансплантация, заяви началникът на клиниката по нефрология и трансплантация на Александровска болница проф. д-р Емил Паскалев. Той обясни, че в момента 670 българи над 18 г. са бъбречно трансплантирани, като операцията на някои е извършена в чужбина, но са наблюдавани у нас, тъй като са български граждани. В листа на чакащите на Изпълнителната агенция по трансплантация за присаждане на бъбрек са 1016 души, но това не е реална бройка, категоричен е нефрологът. На диализа са около 4 хил. души, но 12,84%, т.е. всеки осми човек в България, е с бъбречно заболяване. "Освен тях по данни на НЗОК над 4 хил. души се лекуват с еритропоетин, което означава, че имат креатинин около 300, т.е. трябва да бъдат включени в листата, което прави 8 хил. души. Като нефролог съм убеден, че те са 2 пъти повече, т.е. около 16 хил. души", коментира специалистът. 

Проф. Паскалев подчерта, че един бъбречно трансплантиран пациент в дългосрочен план струва на бюджета 3,5 пъти по-евтино от диализния. Според данните на Клиниката по нефрология и трансплантация 68% от българите с присаден бъбрек работят и плащат данъци и осигуровки. ДУМА припомня, че по данни на ИАТ през 2015 г. у нас са извършени 51 бъбречни трансплантации от трупен и от жив донор, през 2017 г. са 40, м.г. са 25, а за 2019 г. са регистрирани само две и то само от живи донори.

В България са налични всички оригинални имуносупресори, които са включени в наблюдението на трансплантираните, но те имат различни странични действия. Най-новият имуносупресор, който има минимални странични действия, все още не е регистриран в България. Производителят няма икономически интерес да продава препарата у нас, тъй като трансплантираните са прекалено малко, коментира проф. Паскалев. По думите му българските пациенти имат шанс да получават имуносупресора, едва когато в страната започнат да се правят 25 трансплантации на 1 млн. население годишно, което е международен стандарт за развитие на бъбречната трансплантология.   

Едва около 3% от болните в България са на перитониална диализа, която е по-щадяща за пациента.