Наглост

Скандалите в щангите нямат край, след като стана ясно, че президентът Неделчо Колев държи властта като удавник сламка. На извънредното общо събрание се разбра, че бронзовият медалист от Олимпиадата в Москва 1980 си е осигурил мястото завинаги. Последните 15 месеца Колев и подопечните му "създали" 18 клуба - фантоми, с които да се увековечи на поста. С тяхна "подкрепа" той коли и беси във федерацията. Оттам твърдят, че клубовете в до неотдавна най-успешния ни олимпийски спорт са 59, но според сайта на Спортното министерство те са само 51. Тази разлика обаче не попречи на Колев да си направи общо събрание, на което да се преизбере за президент.
Недоволството срещу управата на щангите се зароди миналата пролет, когато Уставът на федерацията бе променен така, че да направи властимащите недосегаеми и несменяеми. Бе извършено нещо като покушение в този спорт. Излиза, че ако Неделчо Колев не реши, няма да се махне. По устав, ако не си предложен за президент от двама членове на управата, ръководена от Колев, не можеш изобщо да се кандидатираш. Въпросът е защо го прави? Дали, че обича спорта, или за да прикрива финансови нарушения? На този етап не може да се знае, защото фантомите пречат да се достигне до истината. Факт е обаче, че през 2011 г. по трансфера на Боянка Костова и Валентин Христов в Азербайджан бяха получени 400 000 евро. Част от тях трябваше да отидат за нови щанги, а останалата, по-голямата, за развитие на подрастващите. Пари обаче така и няма, което всъщност не е нищо ново.
По-важното е какво ще стане занапред. Ще остане ли без лиценз и тази федерация, както преди години предишната, оглавявана от Антон Коджабашев? Ще посмее ли Спорното министерство да й го отнеме? Има ли контролен орган, който да следи изкъсо какво се случва? Водещите клубове ще бойкотират ли държавни и международни състезания? Ще се засрами ли Неделчо Колев и дали ще пусне властта? Или ще продължи да е все такъв нагъл. Все въпроси, които бързо искат своя отговор, но надали ще се намери някой да ги даде.
Едно обаче е ясно, че щангите отдавна удариха дъното и от обичан спорт се превърнаха в мразен. Поне у нас. А за титли и медали на щангистите си спомняме най-вече с носталгия.