Награда - за Дядо Добри

Борислав Цеков

Не съм от тези, които ръкопляскат на решенията на Светия синод на БПЦ за награждаването на премиера Борисов с най-високия църковен орден и за включването на Симеон Сакскобургготски в богослужебния ритуал. Но не съм и от онези, които намират в тези решения нещо скандално. По няколко причини:
Първо, намирам решенията на Светия синод за ненавременни. Съществен техен недостатък е липсата на публично оповестена мотивация, която би предотвратила поне част от спекулациите, които започнаха да се лансират в публичното пространство. Светият синод на БПЦ подцени обстоятелството, че и г-н Борисов, и г-н Сакскобургготски са преки участници в политическия процес като партийни лидери и министър-председатели. И двамата по-скоро поляризират обществото – едни ги подкрепят, други не ги приемат. Те са част от политическата конюнктура. Съвсем друго щеше да е, ако Светият синод беше удостоил с най-високото отличие безспорна личност, която предизвиква само възхищение и в очите на обществото олицетворява вечни християнски и човешки добродетели. Такъв например е Дядо Добри.
Второ. Автономна воля на Светия синод и на самата църква е кого и как удостоява с почести или ще поменава в църковните служби... Има един безспорен църковен факт – Симеон Сакскобургготски е помазан от БПЦ за цар съгласно канона. Заедно с това безспорен исторически и конституционноправен факт е, че той е бил действащ държавен глава, монарх на Царство България, който в съответствие с Търновската конституция е упражнявал тази функция чрез регенти поради непълнолетието си. Църковното помазание за цар е неотменимо и пожизнено и няма никакво отношение към държавното устройство и действащата Конституция.
Трето, не може да не направи впечатление, че опорната точка "нарушава се конституционният ред" се лансира натрапчиво от онези политически, обществени и експертни кръгове, които предизвикаха и поддържаха цяло десетилетие пагубния църковен разкол. Правителствата на Филип Димитров и Иван Костов и избраният от тях президент Петър Стоянов обявиха, че България нямала патриарх и че имало две православни църкви – нещо, което дори турският султан по времето на турското робство не е дръзвал! Те целуваха ръка на лъжепатриарха Пимен. Същите грантови интелектуалци, които тогава бяха публичните адвокати на разкола и гонението срещу БПЦ, днес отново подемат антицърковна кампания.
Но както тогава, така и сега трябва да се каже на висок глас – няма да мине!
БГНЕС, със съкращения