26 Август 2026сряда17:23 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Произведено в България

Наивник на 39

/ брой: 202

автор:Иван Ченчев

visibility 3081

Какво означава да си професионалист? Няма да изреждам качества като за длъжностна характеристика. Със сигурност обаче трябва и сърце. Да се влагаш като работиш, но и да знаеш с кого, как да работиш. И преди съм посвещавал доста редове тук на хора, които са безспорни сред останалите. Хора, които са и малко известни или анонимни за нашето донякъде, а защо не и въобще, отровено общество. С изграден авторитет, с граждански позиции, с достойни дела. И винаги съм отчитал пред вас факта, че за щастие в Територията има такива наши сънародници. И се оказва, че те не са малко.
Жест на един голям спортист ми направи страхотно впечатление. Той не е българин, но какъв си по народност няма никакво значение, когато постъпката ти е благородна. Когато е човешка. Вратарят на италианския национален отбор – Джанлуиджи Буфон, показа, че е кавалер на честта. Онзи ден той започна да ръкопляска, когато част от публиката на стадиона в Бари освиркваше химна на Франция преди приятелския футболен мач между двете държави. И така и останалите негови съотборници спонтанно взеха да аплодират пред камерите „Марсилезата“. Сега френската преса е във възторг от Буфон. И с право. Това е мъжкарско. Това даже е и политика, ако щете. Но политиката на спорта. Просто законите в него са такива и рано или късно разбираш, че противникът ти е важен заради самия теб. Ех, как ми се иска подобни жестове да минат границата на тези 111 000 квадратни километра. И да са част от живота на партии, администрации, общества и прочие организации. Само така дори и западната преса ще нарече наши политици или каквито искате други хора с родни тескерета „олицетворение на класа“. Както анализираха Джиджи Буфон.
Имаме проблем. Властта в момента няма класа. Следователно няма как и не изисква такава и от народа. Властта обича да се кичи, да се пъчи и да грачи. Как е възможно например още да нямаш кандидат за президент, а да плюеш тези, дето имат, и този, който е? Това достойно ли е? Ей, тези във властта - хубаво ли ви е да ви искат оставките под път и над път, а вие само да режете лентичките на пътя? При първата си публична среща генерал Румен Радев отправи директен и точен, но риторичен въпрос към овластените люде. Риторичен, защото знаеше, че отговор няма да получи. И не го получи! Радев пита следното: ако приемем, че военните не са политици, то тогава сегашните такива, които водят правителството, какви са? Къде се научиха и колко и каква е цената на техните грешки? Аз не знам пожарната да е политическо училище! А вие? И в спорта ни е така. Взехме един сребърен и два бронзови медала в Рио, но някои се усетиха, а други просто разбират материята. Малко са, но оправданието е, че се готвим за следващата Олимпиада. Ами ако там вземем същия брой медали или по-малко, кой ще е виновен?
Иска ми се спортът да влезе като идея за реално състезание в нашата политика. За да има кавалерски жестове като на Буфон. Иска ми се, ама няма. С тази власт това е невъзможно. Даже е немислимо. Какво да се прави – явно човек като навлезе в четвъртата си възрастова декада, става наивник. Да живее легендата Буфон. Все пак скоро ще навърши „само“ 39.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ