Намесва ли се "Фейсбук" в изборите?

Въпросът изглежда риторичен. При толкова много профили, групи и страници, използващи социалната мрежа за политическа агитация. При организираните от партийни централи огромни армии от тролове, възхваляващи правилните кандидати и окарикатуряващи и дори надъхващи омраза към другите. При съмненията за повлияването на щатските избори от руски хакери и при злоупотребата с личните данни на 87 милиона потребители от страна на британската анализаторска кампания "Кеймбридж Аналитика", вече доказано допринесла за избора на Доналд Тръмп и вероятно за резултата от референдума за "Брекзит". Във всички изброени и в многобройни други случаи между "Фейсбук" и потребителя застава трета страна, която пряко или чрез разработените приложения влияе върху политическите нагласи. Въпросът обаче е дали самата социална мрежа, без нечие посредничество, работи за постигането на определен изборен резултат?
Представете си, че сте начело на медийния регулатор и в деня на парламентарния вот виждате във "Фейсбук" снимка от профила на ваш служител, в горната част на която, където са известията за последните публикации на приятелите, стои бутон, подобен на този за харесване, само че текстът му е: "Днес е изборният ден! Разберете къде да гласувате и споделете, че сте гласували!" Веднага влизате в собствения си профил, но в него това съобщение го няма. Звъните на приятели и познати, някои са го получили, други - не. Но защо не е показано на всички? Може ли това да има нещо общо с политическите нагласи на различните потребители? Веднага след края на гласуването бутонът изчезва. Питате председателя на Централната избирателна комисия, звъните на познати в правителството, но никой не е разбрал за бутона или пък не го е взел на сериозно. Може би защото обикновеното напомняне да се гласува изглежда на пръв поглед съвсем безобидно.
Всичко това се е случило с Елфа Гилфадотир, шеф на исландския регулатор, и бе споделено от нея на пролетната сесия на Европейската платформа на регулаторите в аудио-визуалния сектор (ЕПРА), състояла се наскоро в Люксембург. Оказа се, че прозорецът за гласуване е използван за пръв път в САЩ през 2008 г. През 2010 г. е изпратен на 61 милиона потребители, т. е. на всеки четвърти избирател, вследствие на което до урните отиват 340 хиляди допълнителни гласоподаватели, или 0,6%. Две години по-късно "Фейсбук" отново проверява способността си да влияе. В щатските президентски избори са активирани 270 хил. гласоподаватели повече, което е 0,24%. Дали е много или малко, може да се преценява по това, че през 2000 г. Буш победи Гор във Флорида само с 537 гласа. А ако Гор бе спечелил в този щат, щеше да стане президент. Бутонът се използва и през 2016 г. Извън САЩ е приложен най-напред за референдумите в Шотландия (2014 г.) и Ирландия (2015 г.), както и в изборите в Обединеното кралство през 2015 г. "Фейсбук" си е послужил с него и при референдума за "Брекзит" през 2016 г.
В страната на Елфа Гилфадотир - Исландия, "Фейсбук" се използва почти от всекиго. В парламентарните избори миналата есен, когато доказано е приложен voter button, активността е много висока, въпреки че това е петият вот само за четири години. На Пиратската партия например не й достигат само шест гласа, за да получи още едно място в парламента. Влиянието на бутона е безспорен факт, но не е ясно защо едни потребители го получават, а други - не. Защо някои го виждат като напомняне в горната част на новините си, а други - като пост, качен от приятел. При някои прозорецът излиза на всичките им устройства, а при други - само на компютрите им.
Когато възникне проблем и той прерасне в скандал, "Фейсбук" се оправдава по един и същи начин: че за това са виновни злонамерени или безотговорни потребители. Но в случая с бутона за гласуване извинението с трети страни не върви, това си е работа на самия "Фейсбук". Той лесно може да определя политическите нагласи на потребителите си, дори и на онези, които се въздържат от онлайн политическа дейност. Чрез комбиниране на данните за хората, които са гласували, с информацията за политическите им пристрастия персоналът на Марк Зукърбърг има уникалната възможност да научава как употребата на бутона се отразява върху поведението на групите с различни политически нагласи. Което му позволява да използва този инструмент избирателно в подкрепа на кандидати и политически партии по своя собствена преценка.
През 2014 г. "Фейсбук" обяви намерението си да приложи voter button-а в целия свят. Оттогава пази мълчание по темата. А свидетелства за използване на този инструмент идват от всички континенти. От изслушването на Зукърбърг в Сената и в ЕП не стана ясно дали върху това мощно средство за влияние ще се упражнява обществен надзор. Или ще се наложи да преглътнем обстоятелството, че безконтролната игра на една корпорация с изборите е най-новият и най-висшият засега стадий на демокрацията.

Други тестове от автора на www.ivoatanasov.info