Напред и нагоре

На 28 май се навършиха 80 години от рождението на академик Димитър Мишев. Приятна изненада за неговите колеги, приятели и за любознателните българи изобщо стана един нов документален филм на режисьора Петко Горанов (оператор Юлиян Първанов), чиято премиера се състоя в деня на годишнината в Големия салон на БАН. "Напред и нагоре" събужда спомените за едно наистина голямо научно дело, усещанията, размислите, които живеят в ума и душата на колегите, на дъщерята Цвети, на космонавта Георги Иванов, на журналисти - сега, 10 години, след като ни напусна човекът, когото приживе нарекохме космическия академик.
Целта на авторите е била да ни спрат в забързания ни ден и да ни кажат, че има непреходни неща и хора, на които дължим развитието на обществото ни. Филмът започва с думите на големия публицист Стефан Продев: "Спомените, които ни правят големи, трябва да бъдат винаги пред очите ни". А завършва с посланието на акад. Мишев: "Мечтая за времето, когато на науката и на тези, които се занимават с нея, ще бъде отделяно необходимото внимание".
Мисля си дали сега поне в техническите университети у нас студентите знаят кой е Димитър Мишев. Човекът, създавал основите на теорията и апаратурите за цветната телевизия в България; вградил ума и труда си в космическите изследвания у нас - от времето на първия изкуствен спътник на Земята, през превръщането на България в 18-та космическа държава и създаването на почти всички български космически апаратури, чак до научните програми за двата полета на наши космонавти (на 7 юни закръгляме 25 години от полета на Александър Александров). Ученият, който създаде у нас дистанционните изследвания на Земята от Космоса и стана 10-ият изследовател в света, удостоен с наградата на Международната астронавтична федерация за принос в космическите изследвания. Академикът, който изобрети спектрометъра за дистанционни изследвания "Спектър" с 256 канала във време, когато американските аналози бяха едва със 158 канала. Изследователят, който създаде видeосистема за руския сателит "Фобос", направила единствените сполучливи снимки на загадъчния спътник на Марс, впечатлила целия свят върху корицата на водещото научно списание "Нейчър". Лауреатът, първи носител през 2002 г. на наградата на МОН за цялостен принос в науката. Професорът, възпитал стотици студенти и последователи в науката. Ерудитът, чиито познания за българщината надвиваха тези на българистите. Цигуларят, който знаеше за световната класика повече от музикантите. Моралният коректив за мнозина, който никога не каза "аз създадох", винаги казваше "ние".
Преди 10 години колегите му от Лабораторията за слънчево-земни въздействия при БАН, която той създаде, я назоваха на негово име. После при разните структурни промени в академията лабораторията се вля в Института за космически изследвания, а името на акад. Димитър Мишев... изчезна. Това сме ние днес - хора без памет. Само фондация "Еврика" неизменно връчва наградата "Димитър Мишев" на млади таланти. Дано повече българи видят филма на Петко Горанов. Имали сме много върхове в науката, но колцина са толкова живи и днес чрез следовниците си. "Напред и нагоре" е филм спомен, но и филм настояще...