Напусна ни още един олимпийски медалист

Българският отбор, постигнал най-високото олимпийско представяне в историята ни - третото място на олимпиадата в Лугано през 1968 г., остана без още един от членовете си. Преди броени дни ни напусна Атанас Коларов, един от най-талантливите представители на първото ни голямо поколение шахматни майстори.
Атанас Коларов израства в Русе, където прави първите си стъпки в шахмата. През 1948 г., още на 14-годишна възраст, заема 4-то място в полуфиналите на републиканското първенство. Най-доброто му класиране на първенството по шахмат на България е през 1964 г., когато има равен брой точки с Никола Пъдевски, но губи мача за титлата (1.5:2.5). Участник на шест шахматни олимпиади, където изиграва 59 партии (22 победи, 27 равенства и 10 загуби). Част е от състава за олимпиадата в Лугано през 1968 г., където българските шахматисти печелят бронзовите медали. Тогава отборът ни е предвождан от първия български гросмайстор Милко Бобоцов, който извоюва ценните медали заедно с Георги Трингов, Никола Пъдевски, Атанас Коларов, Иван Радулов и Пейчо Пеев.
Днес спомени от първо лице за „бронзовата“ олимпиада все още могат да разказват само Пъдевски и Радулов. Когато през 1968 г. отборът се завръща от Швейцария и е тържествено посрещнат у нас, друга българска шахматна легенда – Александър Цветков, прави пророческо изказване, че този успех няма да бъде повторен в близките 50 г. Е, 48 г. от предречения срок изтекоха и последната възможност на родните национали да „опровергаят“ предсказанието е след 2 години на следващата олимпиада в Батуми, Грузия.



А. Коларов – Б. Ларсен
22.Оb6 Тe4 23.Оd8 Тcc4 24.Цf3 Тe1 25.Тe1 Цg8 26.Оe7 Тc3 27.Цf4 Цf7 28.Оa3 Тa3 29.Тe2 Цf6 30.Цe4 Цe7 31.Цe5 1:0