Натовски легион се бие в Донбас

Александър Василев, Пьотър Лихоманов

Украинската армия вече не е армия, това е чуждестранен легион, в конкретния случай чуждестранен натовски легион, който, разбира се, не преследва целите на националните интереси на Украйна. Там има съвсем други цели, и те са свързани с постигането на геополитически цели за сдържане на Русия, което изобщо не съвпада с интересите на украинския народ.
Такава оценка даде на случващите се в Украйна събития президентът на Русия Владимир Путин на среща със студенти от Националния минерално-суровинен университет "Горни". "Ние често казваме: украинската армия, украинската армия. Всъщност кой воюва там? Там наистина частично има официални подразделения на въоръжените сили, но до голяма степен това са т.нар. "доброволчески националистични батальони", смята държавният глава.
Според руския лидер "киевските власти се отказват да вървят по пътя на мирното урегулиране, не искат да решават (кризата) с политически средства". А мирното прекъсване Киев е използвал единствено за прегрупиране и пак започна военни действия.
Както смята Путин, в Украйна се случват "трагични събития, по същество, гражданска война, и вече мнозина прекрасно разбират това". Президентът смята за правилно решение това, че много от жителите на Украйна избягват мобилизацията, опитват се де се прехвърлят в Русия, да изчакат там известно време. "Тях просто ги тласкат натам, като пушечно месо, под куршумите", обясни отношението към тези хора Путин. В съответствие с нов закон, гражданите на Украйна не могат да се намират на територията на Руската федерация повече от 30 денонощия.
"Жителите на Украйна се връщат, и веднага ги хващат, и пак ги пращат там, под куршумите. Затова ние, вероятно, тук ще променим нещо. В рамките на закона можем да увеличим срока на пребиваването на определени категории лица", добави Владимир Путин.
Междувременно Киев не изоставя опитите да обърне в своя полза кървавата провокация в Мариупол, и направо призовава САЩ и ЕС да участват в натиск срещу Русия, този път вече в "женевски" формат. "Минският" и "нормандският" формати за обсъждане вече явно не отговарят на амбициите на украинските управители. Изглежда обаче, че поне на европейските куратори им е все по-трудно да удовлетворяват исканията на своите протежета, предизвикващи в страните им все по-малко симпатии.
Наскоро ръководителят на украинското външнополитическо ведомство Павел Климкин призова САЩ и ЕС да бъдат привлечени в процеса за "урегулиране" на положението. "Нормандският формат, при който започнахме натиск срещу Русия, е много ефикасен. Сега говорим за възможност за разширяване на този формат, може би в женевски контекст, за присъединяването към него и на ЕС, и на САЩ", заяви пред украински журналисти Климкин.
Но едно нещо е какво говори Климкин, друго - реакциите на самите американци и европейци. Косвен отказ украинският министър получи от самия Барак Обама. По време на визитата си в Индия американският президент отказа на Украйна официални доставки на оръжие и още повече изпращане на свои военни, което Киев настойчиво искаше от Вашингтон още от лятото.
Иска ни се да мислим, че след като на летището в Донецк бе намерено американско оръжие, а англоезични "украински" военни идентифицирани в Мариупол, по-нататъшното "военно" участие на САЩ в конфликта ще се ограничи с вече започналото раздаване на паметни значки на ранени украински войници. Първата партида такива медалчета (продават се в интернет аукционите за по 12-15 долара) с голяма помпозност раздаде в киевските болници командващият сухопътните войски на САЩ в Европа генерал Бен Ходжис.
Колкото до очакваната от Климкин дума "Женева", то тя изобщо не прозвуча в изказванията на Обама. "Ние ще продължим да използваме подхода, който определихме в миналото, който трябва да засили натиска срещу Русия", каза американският президент. Така той затвори дискусията с "мистер" Климкин за скорошно разширяване на участието на САЩ в "урегулирането" на конфликта.
На европейския "фронт" проблемите на украинската дипломация са още по-големи. Основните европейски медии, въпреки очакванията на Киев, не обвиниха голословно Русия и опълченците за мариуполската трагедия. Нещо повече, "спешната" среща на първите дипломати на страните членки на ЕС за положението в Украйна беше демонстративно отложена за четвъртък. Европейската дипломация явно реши да изчака развитието на събитията по фронтовете в Донбас.
Между другото, на фона на тези събития лесно е да се забележи колко неадекватно оценяват ролята си в света украинските политици. Достатъчно е да се видят изказванията им. "Свиках среща на посланиците на Голямата седморка и посланиците на страните членки на Съвета за сигурност на ООН. Обръщаме се към нашите западни партньори и членовете на Съвета за сигурност на ООН незабавно да свикат заседание на Съвета за сигурност", приблизително така, в ултимативен тон, управлява световната политика премиерът на Украйна Арсений Яценюк.