Национална карта ще определя къде какъв вуз ще има

Националната карта на висшето образование ще определя профилната и териториалната структура на висшето образование по професионални направления и специалности от регулираните професии. Тя ще бъде изготвяна по предложение на министъра на образованието и съгласувана с националните работодателски и синдикални организации. Документът ще бъде приеман от МС вместо от парламента. Това решиха депутатите с окончателно приетите промени на текстове от Закона за висшето образование.

Депутатът от "БСП за България" Валери Жаблянов предупреди, че има обективни затруднения за изготвянето на картата. Той даде пример с националната здравна карта, която все още не е готова въпреки обещанията на властта. Жаблянов изтъкна, че остава неясен въпросът как с нея ще се отговори на потребностите на бизнеса. "Това, че някой иска да подреди в кутийките висшите училища в страната, да каже, че в Русе се произвеждат инженери, в Габрово - топлотехници, атомни специалисти в София, аграрни специалисти в Стара Загора - какъв тип планиране е това с тази национална карта. Отиваме към поредната свръхцентрализация в България", смята социалистът. 

Министър Красимир Вълчев отговори, че в последните 30 години системата на висшето образование се характеризира с краен модел на академично самоуправление, довел до самостоятелни стратегии, в това число и профилно развитие на вузовете. Вълчев отбеляза, че са разкрити 14 нови висши училища. По думите му, въпреки негативния демографски тренд, продължават напъните за екстензивно профилно развитие. Картата няма да върне профилната структура изцяло към държавното планиране, тя по-скоро ще бъде рамка против откриването на нови и нови висши училища, посочи Вълчев.

Депутатите ограничиха възрастта за ръководна длъжност във висшите училища до 65 години. Вече започнатите мандати ще бъдат завършени, предвиждат преходните и заключителни разпоредби на закона. Както и досега, за ректор, декан и директор на филиал, департамент или колеж се избират хабилитирани лица, които работят на основен трудов договор във висшето училище, а с ректора министърът сключва договор за управление. 

Доц. д-р Георги Йорданов от "БСП за България" настоя да се уточни понятието ръководна длъжност, тъй като освен ректор и декан с промените се добавят и ръководителите на катедри. Той посочи, че ръководителят на катедра не е юридическо лице и няма бюджет, следователно няма атрибутите на ръководна длъжност. Жаблянов попита как с административни мерки ще се увеличи стимулът за студентите и младите учени да израстват. "Тук става дума за административни длъжности, не за научни. Изказванията, че даваме път на младите, защото слагаме 65-годишна възраст на ректора, са от друга историческа епоха", коментира той.

Депутатите приеха също, че един преподавател при акредитацията може да фигурира само в едно висше училище. Това не прекратява преподаването в по няколко вуза, но спира легитимирането им с едни и същи преподаватели.