25 Октомври 2020неделя13:28 ч.

Наум Шопов - артистът философ

Моето око винаги e обърнато към онова, което ми предстои, към онова, което трябва да направя. Винаги искам да е ново, винаги искам да е непознато, казва актьорът в очакване на следващата роля.

/ брой: 174

автор:Светлана Панчева

visibility 2170

Лица и дрехи, и слова представях аз така изкусно, че със собствения ми език говореха различни хора, може би тези думи на един средновековен жонгльор, прославен със съвършеното си майсторство на лицедей и разказвач биха могли да послужат и за определение на необикновеното актьорско изкуство на Наум Шопов. Защото той е не само великолепен интерпретатор на образи и характери, но и необичайно задълбочен актьор-философ, при това абсолютно нестандартен, отличаващ се от всички други, и върховно истински.
Съдбовна сякаш е срещата на актьора Наум Шопов с автора Самюел Бекет и неговата пиеса "Последният запис". Може би защото ролята на Фернандо Крап не само се нарежда сред най-добрите му роли в театъра, но и защото през последните 18 години Наум Шопов я изиграва три пъти в три различни по внушение, смисъл и прозрение спектакъла. Като че ли този Крап, с неговото бяло клоунско лице, червен нос и огромни обувки, който се опитва да изживее живота си отново чрез прослушването на записаните на магнетофонна лента мимолетни впечатления и чувства, предизвиква актьора да търси и намира все нови и нови смисли на живота и съществуванието. Може би най-хубавите години от живота ми преминаха. Но все още има надежда за щастие. Сега, когато у мен гори този огън, това е убеждението на Крап в постановката на Димитър Еленов, озаглавена "Последната лента на Крап".
Този Крап е много различен от героя на Бекет или дори би могло да се каже, че в това представление е останало много малко от Бекет и има много повече от Наум Шопов. Крап продължава да изповядва живота си пред магнетофонната лента, но не прави тъжната и жестока екзистенциална равносметка на неслучилото се, а вместо това точно обратното - надява червен клоунски нос и бодро танцува между две глътки уиски. Той е изключителният, силният човек, който в края на живота си открива неговия смисъл и иска да продължи да живее защото още има какво да изживее и какво да каже на хората. Наум Шопов се връща към този образ, за да се опита да каже на хората да погледнат в себе си, за да видят, че имат достатъчно място за още любов, каквото и да им се е случвало. При първото ми представление накрая оставаха сълзи, сега искам да оставя надежда, казва актьорът за тази си роля.
В третата си интерпретация на Крап на камерната сцена в Народния театър Наум Шопов играе само с миглите си в продължение на пет минути. Тялото му е застинало неподвижно, опряно на стъклена маса, погледът е невиждащ. Всичко е потънало във влудяващо мълчание. То трае само пет минути, но изглежда безкрайно. Когато актьорът най-сетне проговаря, отронва: "Ро-ол-ка пет. Ро-ол-ка пет. Ро-ол-ка пет". Изминават още пет минути и този път мълчанието наистина става плашещо.
В това представление, наречено просто "Крап" и поставено от самия Наум Шопов, отправна точка е тълкуването на английската дума crap. На английски това означава боклук, нещо мръсно. Боклукът на Бекет обаче е нещо различно. Има съединения, които пулсират и питат: "Защо, човече, си станал боклук?" Ако се вгледа в себе си, човек ще види, че се е превърнал в боклук, защото се е вторачил в едно нещо, извадил го е от заобикалящия го свят и го е превърнал в цел, която го погубва. Покрай стремежа си да стигне целта, човек забравя да живее, така актьорът обяснява своето виждане за образа и пиесата. И ако първият Крап в постановката на Крикор Азарян беше отчаян старец, неспособен и нежелаещ да открие смисъла и пътя, ако при втория Крап се процеждаше макар и малък лъч на надежда и някакво особено безгрижие, третият е не само деградирал физически и психически, но е затаил в себе си омерзение и погнуса.
Наум Шопов не крие, че има роли, които не харесва. Много са образите, през които съм минал. Не всички харесвам. Само някои са останали в съзнанието ми. Човек неминуемо един ден иска сметка от себе си. И в такива моменти разбирам, че ролите са завършекът на някакъв етап от развитието на кариерата. Обичам трудните роли. Лесните не са ми сладки. Не изстрадам ли, не премина ли през нещо, някак не остава, твърди актьорът, създал повече от 100 роли в театъра и 70 в киното.
Наричат го "Властелин на сцената" или "Цар и Генерал в театъра и киното", а той наистина е играл от всичко и по много. Пресъздал е почти всички значими образи от пиесите на Шекспир - от Хамлет, Гилденстерн и Полоний в "Хамлет", през Адриано в "Напразните усилия на любовта", Лоренцо в "Ромео и Жулиета", Дънкан в "Макбет", Анджело в "Мяра за мяра", до крал Лир - роля, която увенчава нестандартното му и титанично актьорско присъствие в съвременния български театър. А началото е ролята на Сеня в "Машенка" от А. Афиногенов през 1948 г. на сцената в Стара Загора, макар за същински старт на актьорската си кариера той да смята постановката на Леон Даниел по "Чудак" от Назъм Хикмет във военния театър през 1958 г.
Две са сцените, където Наум Шопов е живял своя напрегнат и плодотворен актьорски живот - повече от три десетилетия играе в театър "Българска армия" и създава едни от най-добрите си работи - като Митчъл в "Трамвай "Желание", Караибрахим във "Време разделно", Гаев във "Вишнева градина", Робеспиер в "Делото Дантон" или Поприщин в "Дневникът на един луд" и почти две десетилетия на сцената на Народния театър, където негови роли са още Лука в "На дъното", Хаджи Атанасия в "Чичовци", Анастас Попхинов в "Тайната вечеря на дякона Левски", Леополд в "Безкрайно отчаяние", Едгар в "Мъртвешки танц", Фирс във "Вишнева градина".
Нищо няма смисъл без признанието на тези, които ни гледат, които ни заобикалят, които ни аплодират, ако заслужаваме това. Те ни дават енергия, смята актьорът, който за своите 80 години е отдал на публиката толкова истина, любов и искреност, че винаги остава един от най-чувствителните, дълбоки и умни актьори в българското кино и театър.  


Трите лица на Крап в постановката "Крап" по Самюел Бекет в Народния театър


Жестоко-тъжният крал Лир на Наум Шопов в постановката на Явор Гърдев
Снимки Божидар Марков


Най-новата роля на Наум Шопов е Фирс в постановката на Крикор Азарян "Вишнева градина" от А. Чехов
Снимки Атанас Кънчев

Детските надбавки - само предизборно

автор:Дума

visibility 918

/ брой: 202

Ремонтът на жилище може да спести до 200 лв. от налога

автор:Дума

visibility 532

/ брой: 202

Държавата ще покрие част от данъка на таксиджиите

автор:Дума

visibility 379

/ брой: 202

Кирил Ананиев очаква 3% спад на БВП

автор:Дума

visibility 516

/ брой: 201

Протести в Полша

автор:Дума

visibility 0

Безредици в Рим

автор:Дума

visibility 69

Чехия регистрира 1000 смъртни случая за две седмици

автор:Дума

visibility 107

Туск: Борисов е в беда. Допусна грешки, но е демократ

автор:Дума

visibility 106

За едни хранилка, за други - бесилка

автор:Павлета Давидова

visibility 856

/ брой: 202

България се кълчи на американския пилон

автор:Юри Михалков

visibility 1353

/ брой: 202

Изборите в Северен Кипър и геополитиката

автор:Зорница Илиева

visibility 556

/ брой: 202

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ