Най-сигурният вложител

През 2017 г. българите, които работят в чужбина, са пратили на роднините си у нас над 1,15 млрд. евро. Това е с 284 млн. евро повече спрямо 2016 г., когато преводите възлизат на 869 млн. евро. И това са само парите, изпратени официално, по банков път и чрез дружества за парични трансфери. Не е ясно какви суми влизат у нас в брой или какви стоки, купени зад граница, идват в страната. Така че със сигурност тези 1,15 млрд. евро са повече.
За 2017 г. парите, изпратени от сънародниците ни в чужбина, са повече от чуждите инвестиции в страната, които възлизат на близо 902 млн. евро. Всъщност тази тенденция не е нова, тя съществува от по-стари периоди. Чуждите вложения се насочват предимно към преработващата промишленост, докато преводите от емигрантите отиват директно в потреблението - за покриване на текущи разходи, здравеопазване, образование и погасяване на кредити. Част от средствата се използват и за започване на малък или семеен бизнес.
Приливът на капитали в страната от началото на годината се дължи предимно на вложения под формата на дългови инструменти - тяхната стойност надхвърля 480 млн. евро. Това означава, че голяма част от инвеститорите през 2017 г. са вече утвърдени в страната компании, които разширяват дейността си. Освен това инвестициите в дългови инструменти са показател за краткосрочни интереси.
И какво се оказва в крайна сметка. За близо 30 години националната ни икономика беше срината. Два милиона българи заминаха по света да търсят препитание и така постепенно се превърнаха в най-големия инвеститор в родината си. В същото време, едва ли не с хляб и сол, чакаме на Калотина да се появят чуждестранни компании, готови да си вложат парите у нас, а те все не идват. Особено през последните години.