Най-висока смъртност у нас от един век

2020 година се очертава сред най-смъртоносните за България - починали са 124 735 души, което е с 16 652 повече от предходната. От 1920 г. насам това е годината с най-висока смъртност, само през 1997 г. цифрите се доближават.

В края на годината населението на страната е 6 916 548 души, което означава, че нацията се е стопила с още 34 934 души.

Раждаемостта продължава да спада и родените бебета са с 2452 по-малко от предходната година. По време на пандемията по-малко двойки са встъпили в брак. Разводите в страната също са доста по-малко. 

Почти половината от всички 197 242 преселили се в рамките на страната са напуснали градовете и са предпочели да живеят на село. 

Извън тази статистика, от март до края на миналата година официално регистрираният брой на починали от КОВИД-19 е 7576. От представената от НСИ графика става ясно, че от 1920 г. насам това е най-високата смъртност, регистрирана в страната. За век най-ниските стойности са регистрирани през 1960 г. 

Продължава да намалява броят на живородените деца и през м.г. те са 59 086 - с 2452 по-малко от предходната година. Коефициентът на детска смъртност намалява, но намалява и броят на жените във фертилна възраст (15-49 г.) с около 13 хил. за година, а в сравнение с 2011 г. - със 199 хиляди. 

В сравнение с 2019 г. спадът на населението на страната е с 34 934 души.

Най-много млади има в Сливенска област, където относителният дял на населението под 15 г. е 18,5%, а най-малък е в Смолянска - 11,5%. В Сливенска област е и най-ниската средна възраст на жените с първо раждане - 22,2 години.  

Очевидно пандемията е повлияла негативно и на сключването на брак и през 2020 г. те са със 7026 по-малко от преходната година. Над 85% от всичките 22 172 брака са първи. С по няколко месеца се увеличава възрастта, на която българите встъпват в първи брак, и така средната за мъжете е 32,5 г., а за жените - 29,4 г. Има спад и в разводите - те са с 1844 по-малко от предходната година.

През годината близо половината българи, променили местоживеенето си, са напуснали градовете и предпочели селата. Почти всеки втори от преселващите се е между 40 и 59 години. 37 364 души от чужбина са решили да живеят в България. Близо четвърт от тях са се преселили от Турция, а по над 9% са дошли от Германия и от Русия.