22 Септември 2020вторник14:40 ч.

Гледка към Жеравна

Маршрути

Назад във времето - от Тракия до Плиска

Пътешествието с деца продължава в дебрите на историята

/ брой: 155

автор:Деси Велева

visibility 98

Седемдневното пътуване в историята на българските земи с две деца, едно от които - с изключителен интерес към миналото ни, продължава назад във времето и напред по подбалканския път. След трите дни в Сопот, Карлово, Калофер и Шипка идва моментът да се върнем със столетия в дебрите на живота преди появата на българите на Балканския полуостров. За децата този период е доста неясен и далечен, но добре знаят кои са траките. Именно тяхното житие или по-скоро небитие дойде на дневен ред веднага след слизането ни от Шипка.

Наоколо е пълно с новооткрити гробници на тракийски владетели под тайнствени могили. По пътя към Казанлък една до друга са се наредили Хелвеция, Грифоните, Шушманец, Оструша... Поради късния час успяхме да посетим само Голямата косматка. Неслучайно мястото се нарича Долината на тракийските царе. Казанлъшката котловина е приютила множество последни домове на владетели и има нещо мистично в цялата област. Естествено, в случая няма как да се пропусне Казанлъшката гробница, открита доста по-рано и то съвсем случайно, за разлика от по-новите археологически търсения. Тя се намира в съвременен парк, като в оригинала не може да се влезе. Копието й е съвършено достоверно и представя успешно голямото откритие от средата на 40-те години на миналия век.

Казанлък е и мястото за следващата ни почивка, като съзнателно сме избрали изолирана къща, отдалечена от центъра на града, в съзвучие с опита ни да се предпазим от всякакви реални и потенциални зарази. Тук идва и повратната точка в нашето добре замислено пътуване. Климатичните условия навлизат в нов етап и термометърът през деня се закотвя над 30 градуса. Пред нас е и най-дългият преход с кола: около 150 км до следващата ни точка - Жеравна. Разстоянието се взема за по-малко от два часа, освен ако: на децата не им става лошо, не им се яде, не им пече през прозореца, не им се ходи до тоалетна, не им се гази в река, не им е скучно, не им се е схванал кръстът, не могат да си намерят място на краката и прочие неудобства.

"Колко време остава?" - е въпрос, който се задава през пет минути, но, да си призная, този път не успях да изгубя търпение. Надеждата ни беше, че мястото, към което сме се отправили, е в гора, планинско е и следователно ще е прохладно и сенчесто. Уви, нищо подобно. Температурата не падна под 33 градуса, а целта ни беше, освен разходка из селцето, и посещение на близкия град Котел. Децата отдавна знаят, че там са родени Георги Раковски, Петър Берон, Софроний Врачански. Историята и животът им са разказани в Пантеона на Раковски, където се пазят останките на революционера, но сградата съвместява и Музея на котленските възрожденци. Няма как да не призная, че особен принос за дългото ни посещение бе фактът, че температурата вътре бе 15 градуса по-ниска от външната. Именно обедното време и повишаващият се живак ни попречиха да се насладим на градчето. Старите му възрожденски къщи ни привлякоха едва за 15-ина минути. А ни съпътства натоварващото усещане за изоставеност на местността, неподдържани паметници на културата и боклучави улички.

Впечатлението за запустялост ни преследва и при разходките в Жеравна. Безлюдни калдаръми, полусрутени къщи, изоставени дворове затвърдиха тягостното преживяване, че подобни старинни места са изживели времето си и поддържането им ще става все по-трудно, докато съвсем замрат. В Жеравна не пропуснахме да посетим родната къща на Йордан Йовков, която, за щастие, е запазена в автентичния си вид. Поредният печат в книжката с туристическите обекти бе положен надлежно.

Предстояха ни последните две цели от пътуването, които всъщност бяха първите, заради които го предприехме - две български столици. Повече от година обещавах на почитателя на историята - 6-годишния ми син Деян, че ще може да види на живо останките от Плиска и Преслав. Първата българска държава е сред любимите му теми. Притеснявах се само дали няма да е разочарован, че не може да види истински град - с високи крепостни стени, с кули и запазени дворци. Затова използвах втория сериозен преход с колата, за да го подготвя срещу евентуално обезсърчение, че сме били целия този път напразно. 

Вече е 12 ч. по обяд, градусите са поне 35 на сянка, а пред нас се е ширнал камънакът на някогашния Преслав, напечен от слънцето. Ние обаче за него сме дошли - с шапки и търпение обикаляме из някогашните стени, базилики, бани, колони, сочещи за славното и велико време най-вече на цар Симеон I. След удовлетворяващата обиколка се спираме за охлаждащ отдих в музея към архитектурния комплекс, където с изненада установяваме, че можем да видим едно непознато за нас съкровище - Преславското. То се състои от 150 украшения, укрито е през X век и, както често се случва, е намерено случайно. Според разказите, в края на 70-те години на ХХ век работнички от ТКЗС се натъкнали на част от предметите и дори ги занесли вкъщи. След като станало ясно какво е открито, милицията тръгнала по домовете да ги издирва... Сега съкровището е в трезор в музея, в който могат да влизат по няколко човека едновременно. Съвременният град Велики Преслав бе избран за поредната ни нощувка, съчетана с басейн за награда на търпението на децата. 

Между Преслав и Плиска успяваме да вмъкнем и друг български символ - Мадарския конник. Разходката до него е истинско удоволствие - поточета, пещери, сенчести и не особено стръмни пътеки... Изобщо - семейна мечта. Цялата идилия бе увенчана от изключителния скален релеф, включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Въпреки че се опитах да обясня на малките историци важната му ценност, общо взето, отговорът на видяното от тях беше: "Очаквах да е по-голям."

Разходката из стара Плиска бе оставена за предпоследния ни ден. Времето отново не бе с нас, а ние се питахме: за какъв дявол великите ни владетели са избрали точно тези равни места в нищото за български столици... Вече знаехме какво ни чака, само че в по-разгърнат вариант, тъй като първата българска столица е на далеч по-мащабна площ от втората. В комплекса е възстановена преобладаваща част от крепостната стена, а най-красива безспорно е Голямата базилика. Тя е разположена на малко повече от километър от вътрешния град.  Съществена част от нея е реконструирана и дава по-голяма възможност да си представим величието й в миналото. Обиколката на Националния историко-археологически резерват приключва също в музей. 

Тези 6 дни бяха желани, търсени и очаквани, но и уморителни, и напрегнати. Затова изненадващо и извънредно приключиха с плаж на морето. Както и с нови планове - към западната градина и спомените за Сръбско-българската война. Пак по нареждане на малкия.

Половината алкохол у нас бил нелегален

автор:Дума

visibility 622

/ брой: 179

Петкова се активизира за фактурите на "Топлофикация"

автор:Дума

visibility 697

/ брой: 179

Проф. Вучева за новия заем: ГЕРБ никога не се отчитат

автор:Дума

visibility 873

/ брой: 179

Квартали от Мадрид са под пълна карантина

автор:Дума

visibility 263

Ферибот заседна в Балтийско море

автор:Дума

visibility 373

Стрелба в Минск

автор:Дума

visibility 470

Как търпим това десет години?!

visibility 1457

/ брой: 179

Ще покаже ли ЕС сила във външната политика?

visibility 702

/ брой: 179

Датата

автор:Дума

visibility 559

/ брой: 179

Английските "щикове" и 9 септември

автор:Христо Георгиев

visibility 898

/ брой: 178

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ