"Не би трябвало..."

Извън скандалите с парите на бай Васил, Цецоцветановият тъст, и предупреждението на съседи към журналистите да не го тревожат, че имал болно сърце (щото ние и половината българи сигурно нямаме!), има няколко тревожни факта, които убягват от ежедневните ни кахъри.
Най-напред в Павелбанската община - в село Габарево, преди 2 седмици откраднаха българското знаме, което се намираше на пилон пред общината. Наред с него се вееха знамената на общината и обединена Европа. Оцеля само европейското знаме. Българското не бе открито, а общинското бе намерено разкъсано и залято с петролно масло.
Пак тези дни с надписи "Смърт на комунизма" е осъмнал паметникът на Априлци в историческата местност Оборище. Монументът е залят с червена боя, извършителите на вандалския акт са неизвестни. Оскверняването на паметника се случвало за трета поредна година, сега, непосредствено преди юбилейното честване на годишнината от Априлското въстание.
Този път някой си Цветино Джукати от врачанското село Горна Кремена пък го ударил на стихове, които звучат така: "Врътни краченца, завърти коланче (х4) Велик е нашият войник. Велик!(х4) Ръгъдъгъдъгъдгъдгъдъгъдъгъдъ, так! / Абе, не мо'а се запра!" и ги направил на песен. Очевидно Цветино Джукати се има за сериозен автор, след като в неговата творческа биография съществуват още музикалните произведения: "Гъзар" и "На баба ти гъза".
Всъщност "Велик е нашият войник" е официалният химн на Българската армия - обявен е за такъв през 2001 г. със заповед на тогавашния министър на отбраната Бойко Ноев. При създаването си песента е била химн на 23-и Пехотен Шипченски полк. През 1916 г., по време на Първата световна война, докато си почива между битките, редник Михаил Шекерджиев съчинява музиката по текст на подпоручик Константин Георгиев от същия полк.
Последната идиотщина ме засегна и лично, тъй като авторът на "Велик е нашият войник!" подпоручик Константин Георгиев е от родния ми Казанлък. Изглежда обаче не е така с пресцентъра на Министерството на отбраната, защо от там пред медиите коментират последния случай така: "Има свобода на словото, но както не може човек да се подиграва с Химна на България, така не може да се подиграва с химна на Българската армия. Не би трябвало да се случват такива неща."
Не би трябвало да се случват такива неща е добро пожелание. Не би трябвало да се късат и поругават знамената, не би трябвало  и на самото Оборище (да ги питаш защо пък там, ама нали!?!) да се пищат и лозунги против комунизма с червена боя. В страната на пожеланията има много неща, които не би трябвало да се случват, но както виждате, те се случват.
Страшното е това, че все повече стават случките, които поругават символите на нашата нация. А нация означава обща съвест. Има хора, които не искат да имаме обща национална съвест, защото там тях ги няма. Общата национална съвест за тях е бездна, в която ще потънат милионите, натрупани чрез безчестие и подлост. Затова в кървавия бульон на безчестието се раждат такива хорица като Цветино Джукати, като тези, които крадат националното знаме или цапат с боя национални символи. Всъщност те са само външната проява на едно страшно и тъмно явление, което се заражда в националната душа. Защо се случва така? Защото най-напред забравяме и поругаваме символите.
Запомнете, че знамето винаги е най-отпред, за да олицетворява идеята, в името на която се води битката. То не е само парче плат, то е най-святото, защото е като картата на родината. Когато е трябвало да напуснат позицията или битката, водила към фатален изход, една от първите грижи и задължение на командирите била да съхранят знамето, а чрез него - и родината.
Струва ми се, че днес на никого не му пука за това и ми става страшно. Самото Министерство на отбраната мисли съвсем демократично, че "не би трябвало да се случва така". Оставете чиновниците от министерството.
Важното е какво мисли българският народ! Включително и българският войник, който иначе се бие в Афганистан. Сигурно с българско знаме!
Такива работи...