Не дърпайте дядо Маркс за брадата

Сигурно малцина вярват, че близо години след победата на "здравите демократични сили" марксизмът би могъл да се възроди. Особено немислимо е да се очаква, че това може да се случи някъде на Запад. Там, където са врели и кипели в битките срещу марксисткото учение и място за страх от него няма.
Напразно. Оказва се, че макар "призракът на комунизма" да го няма, страхът от него пак броди. И този път не само в Европа, но и в непревземаемата крепост на демокрацията - САЩ. Опасността е още по-реална, защото пръв следовник на марксистката практика не е кой да е, а самият президент. За страшната истина преди дни ни отвори очите агенция "Блумбърг".
Скоро ще стане година, откакто Доналд Тръмп спечели поста, а изборните страсти не стихват. Той вече свикна с всички нападки: че е руски агент, че е ксенофоб, похотлив и чудовищно невъздържан с жените, че досега не може да скалъпи екип, че е мекушав с враговете и опасно неуравновесен, че може да подпали Трета световна война. Много чу за себе си, но че ще го обвинят в марксизъм, не очакваше.
Авторитетната "Блумбърг" обаче не може да бъде излъгана. Тя разполага с печени анализатори. Те са учили и изучили марксизма в дълбочина. Това им позволява днес да извикат "Еврика!". Открили са зловредната връзка "Маркс-Ленин-Путин-Тръмп". Според тях авторът на "Капитала" и "Комунистическия манифест" проповядвал на своите последователи да засилват вътрешните противоречия на капитализма, за да го разрушат. Към такава стратегия се придържал Путин, за да обърка президентските избори в САЩ. По същите стъпки тръгнал Тръмп, за да провокира разногласия и недоволство в американското общество, изкуствено да създава "демони" и "изкупителни жертви".
Явно в чест на приближаващата 100-годишнина от Октомврийската революция "Блумбърг" се гмурка и в дълбините на ленинизма. Ленин искал да покаже на пролетариата противоречията между "официално приетата история на всеобщата свобода" и неспособността на обикновения човек да контролира собствения си живот. Той учел революционерите как да засилват тези противоречия. Който и след това умозаключение на Блумбърговото разследване не вижда връзката между комунизма и Тръмп, си е негов проблем.
За автора на фундаменталния анализ е "доказана истина", че следвайки ленинските указания, руснаци във фейсбук, представящи се за американци, са оставяли послания в защита на сексуалните малцинства, на афроамериканските активисти, изразявали са подкрепа на сепаратистите от Тексас, на противниците на имиграцията, защитавали са правото на собственост на оръжие. С други думи, били са хем за Хилари Клинтън, хем за Тръмп, но са помогнали на шоумена да спечели. Защото по този начин са успели "да всеят сред избирателите чувство на обида и унижение, да задълбочат социалните противоречия, да предизвикат взаимни подозрения, в крайна сметка да отслабят нацията и да я направят неуправляема". Логиката е потресаваща. Все така логично блумбърговият писач възкликва "Ленин би се гордял". Нека сме справедливи: Ленин би се гордял и с него.
Въпросният писач не е самотен воин. Редица други издания - и в САЩ, и в Европа, съзряха опасната руска тактика, възприета от Тръмп, която довела и до протестите на чернокожите. Ленинският инструментариум обаче е осъвременен с нови технологии: Москва използвала играта с покемони, за да направлява протестиращите. Не друго, а марксизмът-ленинизмът ловко употребен от Путин, е в основата на "Брекзит", на събитията в Каталуня, на онзиденшните референдуми в Италия, на пълзящата победа на радикалната десница в Европа и въобще на евроскептицизма.
В битката срещу Русия и тъмните сили на Тръмп пак тези дни се хвърли и бившата държавна секретарка Кондолиза Райс. Хванала се за брадата на дядо Маркс, на няколко руски императори и на Ленин, и тя почете годишнината на Октомврийската революция. В обширна статия в "Ню Йорк таймс" Райс с умиление си спомня за пътуване до Ленинград като студентка, за да се впусне в галоп по руската история. Тази история дава такава възможност за разлика от американската, по която не можеш да препускаш - бързо стигаш от единия й край до другия. В беглия прочит на над 1000-летната история на Русия дамата не среща почти нито една положителна личност - всичко в "онази страна" върви на зле. На финала маститата кремлиноложка прави обобщението, че Октомврийската революция, "разтърсила света преди 100 години", продължава да влияе върху настоящето и да формира бъдещето на Русия. "Ашколсун!", биха възкликнали турските й съюзници и колеги, които много по-добре от нея познават и миналото, и настоящето на Русия. И много бой са яли, и много дълго са съжителствали.
Изваждането на "призрака" на марксизма от пропагандисткия кош на минали столетия и включването му в днешния западен информационен арсенал подсказва само немощ на въображението. Старо изпитано оръжие за сплашване на собствената публика. Нищо чудно обаче, ако излезе, че теглят дявола за опашката.